Navigation
Log in
Latest topics
Who is online?
In total there are 6 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 6 Guests None
Most users ever online was 118 on Fri Jan 26, 2024 9:04 pm
anywhere, nowhere, neverwhere – I’m your Door.
2 posters
Domus Тenebrarum :: Герои :: Създаване
Page 1 of 1
anywhere, nowhere, neverwhere – I’m your Door.
the key master
Forte Ulyssian/Door | Outcast | Opening and Locking doors to Anywhere and Nowhere || FC: Andrew Lee Potts
"Is there a Door to Redemption?"
Мракът те наблюдава – усещаш гъдела по кожата си, и косъмчетата по врата ти се изправят, докато ти се оглеждаш в тъмнината на студената тъмница. Тих шум привлича вниманието ти и се насочваш към единия коридор, опитвайки се да игнорираш стенанията и смрадта на останалите затворници – защото ти търсиш нещо определено. Някой определен. Чу баща си да се хвали как бе уловил едно от онези, и искаше да видиш що за създание бе то.
Приближаваш се към мрака и едва в последствие забелязваш ръка с дълги пръсти и остри нокти да виси от решетката, а в подножието на вратата със счупен врат бе поставения уж да пази надзирател.
-Ти.
Ръката се размърдва, и прибира обратно, преди тя и нейната сестра да хванат решетките, а към тях да се приближи лицето на мъж, с малка, игрива, почти насмешлива усмивка.
-Привет.
-Какво си ти?
Мъжът в килията премигва, очите му шарят, а усмивката се сменя с нещо, поразително приличащо на цупенето на дете.
-Аз ли? Един кротък човек, несправедливо обвинен в –
-Сериозно те питам.
Той се оглежда, преди да направи жест да се приближиш. Пристъпяш към решетката. Толкова си близо, че той те хваща за ръката и дърпа към вратата – и ако не се бе подпрял на вратата, щеше да се свлечеш на земята.
-Аз съм… шшшшшт… върколак.
Поставя пръст на устните си, а очите му присвятват в златисто като на вълк в тъмнина – и за момент виждаш уплашеното си лице в отраженията. Преглъщаш и отскубваш ръката си от хватката му (а ръцете му са тежки като менгеме – със сигурност оставиха някоя и друга синина).
Опитваш се да звучиш твърдо.
-Ако ти дам свобода, ще получа ли в замяна твоята лоялност?
-Някъде, никъде, навсякъде– аз съм вашият Дор. Прякора ми е „Лоялност“… - пресягаш се, и отключваш, и той се изнизва, от килията и да те погледне отблизо, с усмивка на хиена. - или май беше…
Намираш се в килията, която допреди малко обитаваше той, ключовете извън дланите си, а вратата – не помръдва.
-Ключаря.
-Хей, пусни ме да изляза!
Тресеш решетките отчаяно, но те не помръдват. Дор се обляга на вратата, въртейки връзката с ключове на показалеца си, преди да отключи омагьосаните вериги и да освободи китките си, а метала се свлече на пода със звънтене, което огласи тъмницата и накара всички да замълчат. Разтърква китките си и из гърлото му се откъсва звук – нещо средно между ръмженето на задоволство, което кучетата издават и стенание, преди да се обърне към теб и да кривне глава многозначително.
-Виж сега, величество, проблема с тези като мен, сиреч, четириногият род, е, че след като не сме хора, не принадлежим към никое кралство и не служим на ничии приоритети освен на собствените си. Чисто технически, сме като в изгнание и вместо да ме пуснеш трябваше да ме убиеш – но ти това не го знаеше, нали?
Тръсва глава и отделя тялото си от дървото, преди да се насочи към празното пространство пред себе си. Прокарва пръст в голям правоъгълник във въздуха, и откъдето минеше той, там се появяваха дебели линии, светещи в златно. Потупва там, където ако правоъгълника бе врата щеше да има ключалка, и се обръща към теб.
-И все пак ти благодаря, Величество, че бе така наивен да ме пуснеш. Остани си със здраве!
Сграбчва правоъгълника отстрани и придърпва към себе си, като че отваря врата. Пространството се свива и разтваря и ти се струва че мярваш зелени поля там, където допреди минута е бил светещият правоъгълник.
Дор ти праща последна усмивка и скача през правоъгълника, преди да сграбчи края отново и да затвори вратата, а правоъгълника да изчезна след него.
Оглеждаш се. Какво правиш сам в тази килия?
Допълнителна информация:
*Преди да загуби паметта си, името му е било Форте и е бил от рода Улисиян – род, прочут със способността си да отваря врати в пространството водещи навсякъде и никъде
*Захапан и отлъчен в опит да премине Лабиринта и да отиде в лагера
*Върколакът който го захапва му дава името Дор и го взема като свой син
”black keys, black heart, black garments,”
door;- bad blood
- Posts : 85
Join date : 2020-03-18
Re: anywhere, nowhere, neverwhere – I’m your Door.
Accepted | добре дошъл в дома на нощта! |
покровител - Лумиел.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане
Domus Тenebrarum :: Герои :: Създаване
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum
|
|
Wed Aug 17, 2022 11:43 pm by the legend
» Atarah of Mer
Sat Aug 13, 2022 2:43 pm by the legend
» "I have to... I need to hurt you" - Kingsley V. Collymore
Wed Mar 23, 2022 1:39 pm by the legend
» Запази лик
Thu Feb 17, 2022 1:31 pm by the legend
» ЗРЕДИЯ || Самюел Денси - Благородник - 19 - Max Irons
Fri Jan 28, 2022 10:57 pm by the legend
» 'You can't save everyone, though Gods know you try.'
Sun Dec 26, 2021 12:24 pm by the legend
» БОЖЕСТВО || Крея - Прокуден Нисш Бог - Бурите - Lea Seydoux
Tue Dec 21, 2021 9:05 pm by the legend
» Narhemia Asaro - TAKEN
Sun Dec 19, 2021 9:30 pm by the legend
» БОЖЕСТВО || Арис (Терор) - Нисш Бог - Страхът - India Eisley
Sun Dec 19, 2021 9:00 pm by the legend