Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests :: 1 Bot

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 36 on Fri Jan 24, 2020 10:56 pm

how does it feel to be alive with a lifeless heart?

Go down

how does it feel to be alive with a lifeless heart? Empty how does it feel to be alive with a lifeless heart?

Post by Elleine Arethos. on Wed May 06, 2020 12:37 am

Из въздуха се носеше аромата на екзотичен жасмин, който сякаш се разтваряше и се пропиваше навсякъде. Можеше да усети ненатрапчивия аромат, който винаги ѝ харесваше толкова много, а от някъде се долавяше и привкус на ванилия и кехлибар. Прекрасно съчетани, те бяха в перфектна синхрония, която само засилваше чувствата ѝ. Чувствата, които сега я преизпълваха отново и отново, сякаш всичко се случваше за първи път, сякаш силата ѝ едва сега бе намерила начин да процъфти през малките ѝ пръсти и да върне към живот отдавна мъртвото растение в единия край на стаята ѝ. Тогава, първият път, не бе разбрала какво се случва, нито защо майка ѝ го изхвърли няколко дни по-късно, мърморейки нещо за това че е отровно.
Сега кратка усмивка разтегна устните на червенокосото момиче, докато лианата сама се увиваше по-нагоре и по-нагоре по ръката ѝ. Нежното докосване бе почти ритмично, успокояващо, някак в синхрон със сърцебиенето ѝ. Успяваше да ѝ помогне да игнорира непрестаната глъч, която идваше от другата стая или виковете пред стаята в която бе затворена. Понякога целият този шум можеше да я влуди, ако вече се бе научила как да контролира всичко това. Как да изолира всички фактори, които целия ѝ съзнателен живот бяха работили против нея, за да я смажат и унищожат на това място.
Първоначално, когато бе започнала да разсъждава логично, вярваше, че все някога щеше да бъде заобичана от майка си и баща си - все пак пред всички останали бяха родители за пример, придружавани винаги с покорното си момиченце, което бе тихо, с огромни очи и буйна червеникава коса. Ала така годините се нижеха, а момента, в който родителите ѝ щяха да са доволни от нея така и не дойде. Дори когато гърбът ѝ бе изправен толкова добре, че целия ѝ гръбнак гореше, майка ѝ продължаваше да я упреква, че не притежава осанка на принцеса; дори когато наизустяваше всяка книга, която майка ѝ ѝ казваше, че трябва да прочете, за нея щеше да съществува малък детайл, който Елейн бе пропуснала.
В един момент момичето просто бе спряло да опитва да бъде добра и угодна. Започна да носи тъмни рокли и да оставя косата си пусната и неопитомена, като пореден щит срещу никога нестихващите изисквания на майка си. От устните ѝ се изплъзваха повече груби думи отколкото добри, а усмивката така и не се завърна на устните ѝ, не и наистина. Да се опитва да избяга и да прекарва време с хората, които баща ѝ заклеймяваше като "опасни изчадия" зачестяваше, когато момичето бе на 12-13 годишна възраст - с това ѝ поведение, красотата ѝ рядко можеше да подмами някой да я пожелае за приятел и по този начин измъквайки я от тираничния кръг, в който се въртеше. И за това годините се минаваха, а Елейн ставаше все по-различна и по-различна. Макар и нрава ѝ да се измени леко, заприличвайки малко повече на това, което майка ѝ изискваше от нея, за огромен ужас на семейството си червенокосата девойка се "разболя". Поне това бе обяснението им за рязкото ѝ затваряне в дома ѝ за цял месец, докато тя трябваше да се научи как да се справя с новото си "проклятие". Ала не така стояха нещата в действителност. В своето "проклятие", Елейн бе открила своето призвание и това я караше да се опитваше да прекара колкото се може повече време в стаята си, грижейки се за цветя. Това бе нейното спасение не само за ума, но и за душата ѝ. Единствено тя следеше развитието на "проклятието" си след като майка ѝ и баща ѝ не искаха дори да чуват за него. Жалко за тях. Иначе щяха да се притесняват за това как всяко цвете в стаята ѝ се бе превърнало в отровно...

- това което Елейн все още не знае е, че всъщност е осиновена от сегашното си семейство; то, макар и значително по-богато и влиятелно от останалите по-бедни жители, така и никога не успява да обикне чуждото дете, което им е поверено, особено когато осъзнават как дарбата ѝ е повече пагубна, отколкото полезна за изгодите им;
- на 17 години се опитват да я изпратят в Академията и първоначално Елейн няма търпение за това, ала след кошмарен сън твърдо отказва да се подчини на волята на родителите си и да отиде там; до този момент отказва да обясни защо и какво точно е сънувала;
Elleine Arethos21 | unknown, supposed to be ordinary | poisonous plant control| fc: madelaine petsch
#8549


п.п. запазена е за мен
Elleine Arethos.
Elleine Arethos.
Ordinary
Ordinary

Posts : 102
Join date : 2020-05-05

View user profile

Back to top Go down

how does it feel to be alive with a lifeless heart? Empty Re: how does it feel to be alive with a lifeless heart?

Post by the destiny on Thu May 07, 2020 4:25 pm






Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

покровител - Влавий.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове
сред нас и приятно писане


_________________

the destiny
the destiny
the destiny
The Destiny
The Destiny

Posts : 415
Join date : 2019-11-26

View user profile https://domus-tenebrarum.forumotion.eu

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum