Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
» Запази лик
Narhemia Asaro - RESERVED EmptySun Nov 28, 2021 10:08 pm by the legend

» Narhemia Asaro - RESERVED
Narhemia Asaro - RESERVED EmptyTue Nov 23, 2021 7:27 pm by teas

» Celeste - OPEN
Narhemia Asaro - RESERVED EmptyMon Nov 22, 2021 11:21 pm by talas

» Връщане на герой.
Narhemia Asaro - RESERVED EmptySat Nov 20, 2021 8:09 pm by the legend

» atherol x kharani
Narhemia Asaro - RESERVED EmptyThu Nov 11, 2021 11:15 pm by the legend

» The Thorns
Narhemia Asaro - RESERVED EmptyThu Nov 11, 2021 8:12 pm by the legend

» Lennox Walton
Narhemia Asaro - RESERVED EmptyThu Nov 11, 2021 6:54 pm by the legend

» БОЖЕСТВА || Ясиел и Лайра - Нисши Богове - Любовта - Harry Shum Jr. and Sunmi
Narhemia Asaro - RESERVED EmptySat Nov 06, 2021 2:34 pm by the legend

» ЛАГЕРЪТ || Ерик Брукс - Ръководител на Лагерът - 143 - Michael Fassbender
Narhemia Asaro - RESERVED EmptySat Nov 06, 2021 12:55 pm by the legend

Who is online?
In total there are 16 users online :: 1 Registered, 0 Hidden and 15 Guests

velès.

[ View the whole list ]


Most users ever online was 67 on Fri Jun 04, 2021 12:43 am

Narhemia Asaro - RESERVED

Go down

Narhemia Asaro - RESERVED Empty Narhemia Asaro - RESERVED

Post by teas Tue Nov 23, 2021 7:27 pm

Narhemia Asaro
23 - blue blood - gift by choice - bella thorne

- Срамота е, Рикардо! - жената избухна сякаш изневиделица.

Изнервяше я да наблюдава как мъжът й се хранеше така спокойно, докато нея я тормозеше мисълта за единствената й дъщеря.

- Как можеш да си толкова спокоен!? - пореден нервен въпрос, докато го наблюдаваше как лакомо нагъваше парчето месо.

Отврати се за момент, извръщайки поглед, докато виждаше как мазнината се попиваше в брадата му.

- Тя е вече на 20!

Е, сега на Рикардо му стана ясно защо беше всичката тази истерия. Остави спокойно месото и щеше да се изтрие в дрехите си, но като видя погледа на жена си, която го гледаше така осъдително (какво очакваше тя? той беше мъж?), взе кърпата, която стоеше от лявата му страна и изтри ръцете си, както и устата си. Много искаше да продължи с яденето ... обаче ... Елеонора беше права. Това не можеше да продължава така. От толкова години се грижеха. Не, златото не беше проблем. Проблем беше, че дъщеря им беше бреме, беше достатъчно голям срама, който трябваше да понасяш, за дето не се бяха погрижили да оженят дъщеря си. Осъзнавайки значението на нервните изблици, остави кърпата, откъдето я беше взел и погледна към жена си. Ето защо вечеряха сами ... беше сигурен, че имаше нещо, но храната го вълнуваше повече от собствената му дъщеря (е, само майката си знаеше дали е от него де).

- Трябва да я омъжим час по скоро - отсече жената.

- Решение ли имаш? - зададе въпроса си, когато забеляза как чертите на лицето на жена му станаха по - меки.

Елеонора се усмихна, сякаш беше разбрана за първи път от преди Христа.

- Имам! - твърдо отговори, като веднага след това усмивката й се стопи.

Елеонора не обичаше мъжа си, както не обичаше и дъщеря си. Самата мисъл, че беше станала майка, я караше да се чувства извънредно зле. Още в мига, в който видя издутия си корем, вече мразеше отрочето. Никога не е била добра майка. А бръчките по лицето й я караха да се чувства още по - зле. Искаше да остане вечно млада и красива, но се случваше обратното!

- Игор Асаро - изрече след кратката пауза.

Името значеше нещо за мъжа й. Остави го замислен за известно време. Жена му не беше глупава. Егото не му позволяваше да си признае, но ако не беше тя, той отдавна щеше да е пропаднал.

~~~

Не очакваше да има избор. Самата мисъл да се обвърже в свещен съюз с напълно непознат я отблъскваше, но беше спряла да има, какъвто и да е избор след онзи ден, в който след поредния нездравословен за психиката й, беше решила да избяга. Последствията не бяха приятни и от тогава нямаше право да излиза. До такава степен я бяха изолирали от света, че в първия момент мисълта за брак я зарадва. Но не защото се радваше, че ще се омъжи. По - скоро защото в това виждаше нова вратичка, през която да може да избяга ... да избяга от този дом, от това семейство.

Защото не можеше да ги понася!

Всяко спасение беше добре дошло. А от новото спасение как щеше да се спаси, това не знаеше, но сега не я интересуваше.

Щеше да се измъкне ...

... и само това имаше значение.
teas
teas
Royal
Royal

Posts : 111
Join date : 2020-11-13

View user profile

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum