Get busy living or get busy dying.

Бях объркан. Сутринта беше по - странна от обикновено. Изправих се. Топлото одеяло откри голата ми гръд. Ала имаше нещо странно. Първоначално не обърнах никакво внимание, но после реших, че е време да ставам, защото работа ме чакаше, пък нямаше кой друг да ми я свърши.
...
В този момент изпищях от ужас. Женски, чужд, напълно непознат глас се разнесе из пространството и това ме накара да изпищя още веднъж, като погледнах надолу, за да се уверя, че това, което виждаха очите ми беше истина, а не някаква подла шега, която Боговете ми бяха спретнали.
Виждах много добре, осъзнавах много добре какво виждах. Жена ли бях? Опитах се да разтъркам очите си. Ударих се по главата. Ощипах се по ръката. Може би сънувах?
Вратата се отвори с гръм и трясък!
- Коя си ти? - гласът на майка ме изкара извън акъла ми.
Обърнах се към нея, а тя ме гледаше с неприкрита злоба. Изглеждаше по - ядосана от друг път.
- Майко, аз ... - опитах се да кажа, но тогава тя се приближи до мен и ме хвана за дългата коса? проклятие!
- Мръснице! Коя си ти и къде е синът ми!? Безсрамнице! Вън от дома ми! - жената крещеше и ме дърпаше здраво за косата.
Опитах се да се съпротивлявам, но не се получи. Онази сила, която обикновено имах, сега сякаш се беше изпарила. Осъзнах колко силна беше тази жена в този момент.
Изпъди ме навън.
- Върви си в бордея, от който си дошла, мръсницо! - крещеше майка ми, а аз бях ... гол? гола? пред дома ми и съседите ми ме гледаха.
Лицето ми стана червено като домат.
Трябваше да се махам ...
Но къде ли можех да ида?

Бях вече година в това тяло. Бях на 15 и не се бях връщал в родния си дом. Не можех да се върна в рялото на жената, която в този момент бях. Отново щяха да ме изхвърлят и вероятно да ме набедят, че съм се върнал само защото вероятно нося дете? на? себе? си? Знам ли. Понякога се чудя дали не са ме забравили напълно. Бях им единствено дете. Но не можех да се справя в кожата на тази жена. Беше толкова трудно ... да бъда жена. А тъпите мъж (не мога да повявам, че си го мисля!), горките, толкова смотани бяха. Мисля, че вече разбирах защо жените ми биеха шамари и ме мислеха за досаден. Само ако в този ден, в който си го мислих това, си бях дал сметка в какъв кошмар за много хора щях да се превърна, щях да приема новото си тяло като дар, а не като проклятие, за каквото тогава го приемах всеки ден.
Живеех в един хан. Там работех. Трябваше все някак да изкарвам парите си. Тогава не осъзнавах, че можех да правя много други неща, вместо да работя тази долна работа. Все пак имах бойни умения и после, като бях сам, в стаята си ги упражнявах.
Отне ми време, за да си легна с мъж, но един от тях беше твърде настоятелен. И май ме привличаше ... това беше най - странната част от живота ми, признавам. Но беше по - лесно да си легна с този (с който после спах много други пъти), отколкото да сваля дъщерята на жената, за която работех. Толкова ме привличаше това момиче ... нямаше си и най - малка представа колко точно наистина харесвах тази жена.
Само дето като жена не можех да я сваля. Беше немислимо. А после пък я омъжиха за някакъв смотан овчар и тя спря да се навърта наоколо. Междувременно и любовникът ми умря от хранително натравяне. Беше сравнително тъжна история.
Нито един ден от живота ми не се спрях да се опитвам да върна мъжката си форма. Наистина ... разбирах, че това беше дарбата ми, а може и да е била някаква отвара за преобразяване, кой да знае? И все пак си исках обратно тялото.
Намерих си нов любовник. Който ... беше мъжа на ханджийката. Какво да направя? Беше твърде настоятелен, пък беше доста красив, за разлика от жена си, която и мен не ме привличаше.
Обаче този ден беше приятен ден. Отново напълно неочаквано се преобразих.
И отново ме изпъдиха гола, но този път не само мен, а и мъжът, който не ми обърна много внимание, но ако не бяха неговите крясъци, сега щяхме да сме си на топло и да не сме голи навън.

По дяволите! Мразех, каквото и да се случваше с мен!
Опитах да си поема дъх, ама ми беше трудно да дишам.
Беше ми писнало от всичко това. Бях се навъртял около едно благородническо семейство, където бях слугиня. Намерих шанс да се добера до библиотеката на този прекрасен дворец и тогава намерих решение на проблема си. Беше трудно да го направя, тъй като трябваш да се правя, че чистя тук. Пък и да крада под роклята си книги, после да не спя, за да намеря решение.
Тогава забелязах ритуал. Вероятно можех да призова Фос. Взех папируса и мастилницата. Лежах на земята, внимателно преписах, каквото беше необходимо, а след това върнах всичко на мястото му. Както след това върнах книгите.
Фос беше Богиня на светлината и реда? Може би щеше да ми помогне да върна реда в живота си.
А пък аз, все пак, продължавах да се опитвам да променям формата си. Вече бях на 17 и продължаваше да ми бъде трудно.
Е, поне призоваването на Фос ми помогна. Малко. Успокоих се, че поне може би ще върна мъжката си форма и ще си бъда пак аз ... опитвах се, толкова ужасно много пъти, че просто се отчайвах.
И все пак един ден успях да сторя това. Не бях сам. Използвах чужда помощ за това и за щастие такава имах насреща си. В лицето на Фос.
От този момент нататък знаех, че ще я почитам.
Макар че делата ми по - късно бяха много в разрез с това, което самата Фос беше.

-------------------------------

Един ден все пак овладях дарбата си.
А всеки следващ ден започвах да разбирам колко полезна наистина е дарбата ми. Промених се изцяло. Станах различен човек.
Станах зъл, наистина зъл човек.
Никога не съм го искал. Но то се беше случило.
Това беше моят начин за преживяване.