X everything I touch turns into dust X

by **Chaos** Sat Mar 21, 2020 4:23 am

Khalio Walsh
thirteen X ordinary/the camp
fire morphing/minor manipulation
fc: Aidan Gallagher
Огънят все още се отразяваше в очите му всеки път щом спомените го върнеха към онзи момент. Пламъците гълтаха все повече от домът им. Чуваше някъде виковете на майка си. Да бяга. Да се спасява. Не го направи. Седеше по средата на детската си стая и продължаваше да слуша. Чувстваше задушаващия дим отнемащ дъха ѝ. Дърпаше и дърпаше кислорода право от дробовете ѝ. Гладните езици на огъня пълзяха. Тътреха едрото си туловище към нея и унищожаваха всичко по пътя си.
- Мамо! - викна Кай с цяло гърло. Огнените езици станаха сякаш двойно по-високи. Бутаха го към стената. Отнемаха му я.
- Мамо! - викаше момчето. Оформените думи идващи някъде от устните ѝ в ъгъла на къщата се превърнаха в писъци. Ужасяващи стенания на агония, които попиваха в кожата и пропълзяваха като заразя в клетките му. Див ужас бляскаше в мрачните му ириси.
Спъна се. Нямаше идея в какво. Гръбчето му опря стената, а ръцете му се обвиха защитнически около краката му. Малка, трепереща топчица в ъгъла на стаята. Жалка картинка.
Затвори очи. Запуши уши.
Но сякаш започна да вижда по-ясно. Виждаше я пред себе си. Лежеше просната на земята и кашляше. Богове, как кашляше. Сякаш невидим човек стискаше силно гърлото ѝ, а тя чезнеше в ръцете му.
- мамо... - шепнеше тихо докато бистрите сълзи се тръкулваха надолу по страните му - мамо...

година по-късно

- Не ми казвай какво да правя. - кресна срещу по-голямото момче.
- Кай, държиш се като дете. - подиграваше му се. Седеше, гледаше го в очите и му се надсмиваше. Сякаш знаеше повече. Сякаш можеше повече.
- Аз съм дете, задник такъв! - трудно сдържаше гнева си, а богатия брой обиди, които бе научил за посладната година бяха направо впечатялващи. Чувстваше се длъжен да открие правилната комбинация, която можеше да му помогне да опише как точно се чувстваше в тези изблици на ярост.
- Лигльо. - не му остана длъжно малко по-голямото дете.
- Позьор! - мазната усмивка на лицето на проклетникът бе способна да запали всяка една искра определящя тънките граници на търпението му.
- Мамино синче. - разроши косата му, а след това го бутна грубо на земята и хвърли шепа сухи листа в лицето му. Кай беше бесен.
- Върни си думите назад, смръдльо! - стискаше пламтящите си длани с всички сили.
- И какво ще ми направиш? Ще ме набиеш ли, слабак.
- Върни ги!
- Не.
- Върни! Ги!
- Накарай ме, сираче. - прошепна предизвикателство. Последната капка от търпението на Калио. Последва боен вик от страна на момчето, а след това целият килим от есенни листа започна да пламти. Аромата на горящите му дрехи служеше за подпалки на бясното му съзнание.
- Мъртъв си! - хрипливия глас не се доближаваше дори малко до този на дете, а дивият му поглед фокусира плячката си. Пламъците бяха гладни, а Кай възнамеряваше да ги нахрани.

-> не убива момчето, защото преди да е могъл да нанесе сериозни щети се появяват лагерници, които се намесват.
-> смята, че баща му се е отрекъл от него и затова не го е намерил досега.
-> сърдит на целия свят. винаги.
-> спи с плюшено мече на име Плам. опърлен на няколко места, но все още се държи.
:copyright: 2981 12289 0

ако може името ми да остане така, благодаря.

by **the legend** Sat Mar 21, 2020 7:38 pm

Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

покровител - Влавий.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане

X everything I touch turns into dust X

X everything I touch turns into dust X

Re: X everything I touch turns into dust X