Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
Who is online?
In total there are 7 users online :: 1 Registered, 0 Hidden and 6 Guests

Astreia Mafey

[ View the whole list ]


Most users ever online was 44 on Fri Sep 04, 2020 10:50 pm

like a flower made of iron.

Go down

like a flower made of iron. Empty like a flower made of iron.

Post by victoria. on Thu Mar 26, 2020 11:01 am


- Коя си ти, по дяволите?
Мекият женски глас звучеше грубо, дрезгаво, а тонът бе равен, сякаш току що бе поздравила някой непознат на улицата, който никога повече нямаше да срещне. Думите се повториха още няколко пъти в празната стая и ехото заглъхна. Сиви стени, бездушно помещение и чифт очи, взиращи се в отражението си в голямото старо огледало, покрито с прах и следи от пръсти. Нашата героиня седеше на земята, облегнала измореното си тяло на студената стена, а в краката й се търкаляше празна бутилка алкохол, която бе пресушила едва преди няколко минути. Повдигаше поглед и виждаше подпухналите шоколадови очи, загрозени от няколко раздразнени капиляра в тях. Не беше спала от няколко дни насам, просто стоеше в тази привидно изпразнена от съдържание стая и се взираше в образа си в огледалото. Четири голи стени, напомнящи за изживяното някога щастие точно тук, където вече нямаше нищо.
- Аз съм ти, ти си аз.
Беше пила прекалено много, струваше й се, че огледалото й говори или просто водеше монолог, който сама не осъзнаваше. Не вярваше на тези думи, дори й се сториха като добре премислена лъжа, която успя да я разсмее за кратко. Не достатъчно, за да прогони мислите от главата си. Хаосът се бе настанил там, бе превзел съзнанието й и я бе докарал до лудост. Може би някъде там, дълбоко в нея, бе останала капка здрав разум, но точно в този момент това нямаше значение.
- Тази развалина съм аз? Не ме разсмивай, приятелко.
Заговори отново и поклати невярващо глава. Чудеше се къде беше отишла онази силна жена, къде се беше изгубила нейната решителност и власт, която твърдеше, че притежава. Тя преглътна сухо, премина с влажния си език по пресъхналите си устни и без никакво колебание взе празната бутилка в дясната си ръка, а после замахна силно и я хвърли по старото огледало. Счупи го. Превърна го в хиляди недооформени парчета стъкло, грозни и несъвършени сами по себе си. Няколко по-големи парчета останаха закрепени на дървената рамка, а онези измъчени очи продължаваха да я гледат.
- Ето това съм аз.  Пъзел с безброй части, някои от тях толкова повредени, че е невъзможно да бъдат използвани за цялостната картина.
А онези „повредени” парчета бяха именно кървящото й сърце и ограбената душа. Беше толкова изгубена в себе си, че сама не виждаше кое е правилно и кое грешно, трудно различаваше реалността от илюзията и често се намираше на някое красиво местенце в мечтите си. Някак образът, отразен в счупеното огледало й се струваше перфектен. Вече можеше да повярва, че това там е тя, а не някой друг. Беше изпълнена с колебания, самоотрицание и се луташе в лабиринта, създаден от собствените й чувства. Нямаше изход. Всеки опит да се измъкне беше грандиозен провал.
- Спри да се бориш със себе си. Приеми това което си и не се опитвай да бъдеш някоя, в който никога няма да се превърнеш.
А тя се бореше. Всеки час, всяка минута, всяка секунда. Водеше битка в душата си и сама я съсипваше. Превръщаше я в бойно поле, което след всеки рунд бе все по-пусто и бездушно. Сама се унищожаваше със своите безсмислени терзания и упреци. След дълго размишление, тя успя да намери логика в думите, изречени преди малко. Осъзна, че не съществуваше по-голям враг от собствения й „Аз”. Потъна още по-дълбоко в себе си, мъчейки се да го пребори, забравила, че това всъщност бе и най-добрият й приятел. Нейната същност, която трябваше да познава по-добре от всеки друг, в която трябваше да открива най-голямата си упора. Сама копаеше почвата под краката си и рушеше земята, на която се предполагаше, че е стъпила здраво с двата си крака.

victoria medici.ordinary people. age: 19
ability: power absorption FC: caitlin stasey
victoria.
victoria.
Ordinary
Ordinary

Posts : 151
Join date : 2020-03-26

View user profile

Back to top Go down

like a flower made of iron. Empty Re: like a flower made of iron.

Post by the destiny on Thu Mar 26, 2020 3:19 pm






Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

може ли да дойдеш на лично само да ми кажеш малко повече подробности за дарбата и как работи
покровител - Леви
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане



_________________

the destiny
the destiny
the destiny
The Destiny
The Destiny

Posts : 430
Join date : 2019-11-26

View user profile https://domus-tenebrarum.forumotion.eu

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum