winter in my heart.

by emma. Thu Apr 02, 2020 11:41 am

Понякога животът те връхлита внезапно като буря; опустошава всичко по пътя си, отнема мечтите, замъглява разума, погребва надеждата. Всичко, което остава след нея е разруха и нямаш избор освен да съградиш всичко на ново или... да се предадеш.
Ема Витори беше обещаваща млада дама. Някои казваха, че е целуната от слънцето заради русите си коси, румените страни и алените си устни. Идваше от благородно семейство и пътят й изглеждаше лесен. Потеклото й щеше да гарантира добър съпруг, деца, семейство. Мечтите й изглеждаха толкова реални и достижими.
Емма живееше живот, който често другите описваха като приказка, но рядко се чувстваше като героиня. Винаги бе искала нещо повече макар сама да не осъзнаваше какво. Беше развълнувана от наближаващия празник на Розет, но не предполагаше, че именно този ден щеше да я бележи завинаги.
Когато денят дойде, щастието бе превзело душата й и усмивката не слизаше от лицето й. Еуфорията бе на върха на сетивата й... докато не се появиха те. Русокоската се озова твърде близо до тях, а контролът върху дарбата й се изплъзна като пясък между пръстите й. Докато се опитваше да бяга далеч, ръката й се стовари върху сърцето на момиче, което едва познаваше, но ледът сякаш откри подслон и го обви в студената си прегръдка.

- прогонена е след празника заради убийството на момичето, защото е била любовница на бог;
- когато осъзнава, че съдбата й е несигурна, отнема още две от любовниците на боговете, подхранена от завист и страх;
- семейството й се отказва от нея и губи титлите си и положението си в обществото;

emma ~~vitorri~~.19 | outcast | power: cryokinesis - control ice, snow and other forms of frozen water; have a body made up of ice. | fc: georgina haig

#8549