when you plunged the knife into me you also began bleeding.

- Кръв, момчето ми. Всичко, което си, всичко което носиш в себе си е заложено в една капка от твоята кръв. Всяка черта на характера ти. Това дали ще си беден или богат. Слуга или господар. Всичко това може да бъде разчетено, склонен ли си веднъж да прокървиш.
Думите на старата Алма го плашеха още като дете. Възрастната жена живееше заедно с прислугата на кралското семейство на Итиус, макар никой от останалите да не можеше да си спомни какво точно беше предназначението ѝ. Единственото нещо, което правеше по цял ден бе да стой до огъня и да си говори нещо неразбираемо под носа. Някой от тях мърмореха, че старицата има дарбата да вижда в миналото и бъдещето, други просто твърдяха че е изкукала. Нямаше значение. Като най-малък от всички на Алек често му се падаше честта да носи храна на Алма. Понякога имаше чувството, че невиждащите ѝ вече очи търсеха малкото момче в пространството и чакаха да се доближи до нея. Кокалестите ѝ пръсти обвиваха мургавата му китка и шепнеха думи за кръв и рани, болка и ужас, които бяха в пълен контраст със светлата и усмихната особа на младият Дереон.
Майка му, кротка и тиха жена, която криеше своята красота зад дрипавите и изтъркани дрехи на прислужница, тихо повтаряше на момчето си да не ѝ обръща внимание. Празните бръщолевения на една старица не можеха да го докоснат и наранят физически. Неговата съдба бе предначертана – роден и достоен единствено за прахта. Никой около него нямаше желанието да възпитава в момчето ценности свързани с издигането му в обществото и очите на останалите. Всички бяха доволни на скромния, почти скотски живот, който живееха и се радваха дори на малкото, което господарите им даваха. Слава и чест бяха далечни понятия, които живееха само в приказките и далечните слухове, които слугините внасяха от стаите на господарите си. Алек растеше красив и висок, момък създаден за физическа работа и в най-добрият случай кратко забавление за някоя придворна дама, която нямаше нищо по-добро за правене в конкретният момент. Докато това реално не се случи. Беше се влюбил една млада дама, която често си играеше с чувствата на младото момче, до точка до която повечето хора биха решили, че граничи с жестокост. Окрилен от любовните трепети не забелязваше чистата омраза, с която тя го гледаше понякога. Докато един ден не я вивя да целува друг пред очите му. Алек имаше чувството, че сърцето му се бе счупило и кръвтта се лееше навсякъде. Всъщност - не бе просто чувство. Ръката му, мястото където пръстите му се забиваха в дланта му, кървеше неистово. В опит да се прикрие хукна към стаята на прислугата , но тогава усети ,че кърви на още хиляди места. Като дребни пропезни рани, които посоянно се отваряха и затваряха в кожата му. Едва успя да стигне до стаята и коленете му го предадоха, проскайки го пред камината. Усещаше как кръвтта му изтича. Не трябваше ли да му се вие свят? Да му стане лошо? Не трябваше ли да е мъртъв?
- Стига, момче. - чу гласа на Алма все едно отвъд. - Стани и престани да разливаш кралската кръв по мръсният под. Ще се видим в Лагера.  
И изведнъж старицата бе изчезнала, заедно с раните му.