The King That Don't Need Your Crown

✘ Skills: Aether Manipulation
✘ Father: Vlavi
✘ Born: Etaha
✘ Half Brothers: Khromuel & Bren Mafey
✘ Lives: Itios
✘ Wife: Leila Cross
✘ Now: The Camp


Игрите на боговете никога не можеха да бъдат разбрани от хората. Понякога просто невинни шегички. Понякога толкова жестоки, че разкъсваха сърца. Дори семейства.
В детските спомени на Кромуел и Брен Мафей имаше година и половина, в която майка им, Кралицата майка на Етаха, липсваше от животите им. А слуховете, които се носеха из замъка бяха многобройни и различни. Кралицата е тежко болна и се лекува. Краицата е на гости на роднини. Кралицата това. Кралицата онова. Имаше един дори по-зловещ от всички други - Кралицата е мъртва. Но нито един не се доближаваше до истината. Един слънчев ден тя се върна и никога повече не напусна двореца, дори и след самия си край.
Истината бе само една. Кралицата майка бе грабнала мислите не на кой да е, а на самия Влавий. Покровителя на първородния ѝ син и наследник на престола. А Висшата Жрица на кралство Етаха по онова време буквално застави Краля да се примири с желанието на бога, за да не го разгневят и земите им не опустеят както се бе случило с други кралства. Лично тя избра отдалечения замък, намиращ се на скалите между Етаха и Грида, в който изпратиха Кралицата, за да се отдаде на бог Влавий. А той бе ненаситен, като с всичко друго с което се захванеше. Ненаситен, докато не му омръзне естествено. Няколко месеца след като затвориха Кралицата майка в онзи замък той просто си тръгна. А специфичната форма на коремчето ѝ подсказа на всички край нея, че е изпълнил целите си. Висшата Жрица я принуди да остане там докато роди, после щеше да е свободна. Не ѝ позволиха да види сина си след раждането. Той не беше нейн. Той принадлежеше на боговете. Няколко часа по-късно Кралицата вече пътуваше към своя Крал и децата им. А Висшата Жрица се погрижи за малкото синеоко бебе във вързопчето.  
Докато растеше не му липсваше нищо. За него се грижеха няколко по-нисши жрици, а го пазеха обречени на Влавий войни. Знаеше кой е баща му, защото го караха да се гордее с този леко нетипичен произход. Но за майка си разбра единствено, че е благородна дама от Етаха. Обучаваха го на древните мистики и заучаваше историята на боговете. От малък го караха да се бие с истински оръжия и с годините ставаше все по-добър.
Бе едва на шест, когато за първи път прояви силите си. Една от жриците му бе подарила плюшено драконче, което да му прави компания нощем. Играчката бе единственото му приятелче, защото според Висшата Жрица никой не е достоен да се доближава до него, защото кръвтта им не е чиста като неговата. Една вечер, когато бе седнал на един от балконите с дракончето в ръце, а малките му крачета се люшкаха във въздуха под него забеляза един от войните да тормози младата жрица. Бе още малък и физическите му сили не стигаха да скочи и да я защити. Затова в безсилието си се сви на топка и прегръщайки дракончето си му прошепна тихо "Драко, защо не скочиш на долния етаж и не избълваш малко огън, за да подпалиш панталона на този грубиян!?" Плюшената играчка се размърда. Обърна зелената си глава и поглеждайки го право в очите допря носле в неговото. В следващия миг скочи от балкона право при жрицата и войника и избълва от малката си плюшена уста достатъчно огънчета, че да подпали крачула на досадния мъж. Разбирайки какво става той избяга крещейки.
Аресен и Драко защитаваха замъка още около година, когато Висшата Жрица изпрати момчето само в морското кралство. "В Лагера ще порастнеш още по-силен млад мъж! Младеж, на който не са му нужни плюшени играчки. Пък било то и съживени." Строгия ѝ глас изкънтя в предверието на замъка преди да го качат почти на сила на една карета със затъмнение стъкла. Оставиха Драко при жрицата, която го бе ушила за него. Пътуването до Мер бе дълго и изтощително. А факта, че едва бе навършил седем години никак не му помогна, за да бъде приветстван с отворени обятия от другите момчета. Най-малкия от които бе на дванадесет и бе бъдещия престолонаследник на Хогорд. А Най-големия от тях бе на осемнадесет и бе бъдещия престолонаследник на Итиус. Двете момчета от Етаха бяха на по тринадесет с няколко месеца разлика. Имаше и други момчета с благородно потекло, които не бяха от кралски семейства.
Аресен се справяше добре с тренировните си за възрастта си. Това караше някой от момчетата да започнат да го тормозят. А Драко не беше с него, за да го защити. Не можеше да отвърне на всички бутания и подигравки. Затова започна да се затваря в себе си, за да одържа гнева си. Един път го събориха от коня му и той разцепи веждата си на един камък. Само Кромуел и Лео му се притекоха на помощ. В този ден младия Дурсо намери приятели в техните очи. Но много хубаво не е на хубаво. Година по-късно из Лагера тръгна слух, че той е копелето на Краля на Етаха. Кромуел се настрои срещу него, защото според брат му Брен Аресен сам бе пуснал този слух, за да се издигне в очите на другите. Двамата се скараха жестоко. Крещяха си. Кромуел дори го обиди на няколко пъти. "За какъв се мислиш, за да твърдиш, че си син на баща ми? Той е велик крал! А ти... Ти си нищо!" Гнева на Дурсо се надигна. Гордостта от произхода му бе накърнена. Сви ръцете си в юмруци и изкрещя "Какво като баща ти е крал, моя е бог. Очите на всички се разшириха. Аурата около малкото му тяло започна да се вижда от всички в тъмно рубинен цвят благодарение на Етера, който го обграждаше. Аз съм син на ВЛАВИЙ!"

Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О
* Този който пуска слуха е Брен Мафей. Самия Влавий му подшушва, че Аресен е син на Кралицата майка на Етаха. А той от ревност, че копелето получава повече внимание от Кромуел, от него самия решава да ги настрои един срещу друг като пуска фалшивия слух, за да защити обичната си майка.
* На смъртния си одър Висшата Жрица на Етаха признава на Аресен, че майка му е покойната Кралица майка и момчетата Мафей също са негова кръв, защото са му полубратя.
* Докато е още в лагера е неколкократен победител в "Кървавият Турнир" провеждан в чест на баща му.
* След третата си победа Влавий му подарява златна кама, чието острие е направено от божествен реалити кристал в тъмно рубинен цвят, с чиято помощ да овладява по-лесно дарбата си. Година по-късно на същия празник, когато отново побеждава за четвърти път Лео Рини обява, че Аресен ще е новия Боец на Итиус.
* Висшата Жрица на Итиус, за която го оженват се казва Лейла Крос.