a doll made out of glass.

by dahlia st. clair. Sat Jan 11, 2020 7:46 pm

dahlia st. clair

ordinary person. 20. reality warping. camila mendes.

Често стоеше пред голямото огледало, облечена в някоя от роклите на майка си, мечтаейки да бъде една от тях. Виждаше се в големите кралски зали, с много ухажори около себе си, с музика, на която да танцува, и с милиони украшения по тялото си. Виждаше блясъка в очите си и блясъка, който идваше от самата нея. Виждаше се като принцеса. Като такава каквато трябваше да бъде. Бе родена за този живот. За живота на висшата класа. За живота в двореца. Не бе родена за обикновения живот, в който всъщност бе захвърлена.
Тази мисъл избутваше мечтите ѝ и я връщаше в реалността. Където роклята по тялото ѝ не бе за нея. А музиката, която кънтеше в съзнанието ѝ, не можеше да бъде чута от никой друг. Искаше да бъде принцеса, искаше да има принц до себе си. Искаше да има рокли и бижута. Искаше да има всичко онова, което принцесите имаха, до което тя дори не можеше да се доближи.
Често ги виждаше. Мечтаеше да бъде на тяхното място или поне да се докосне до тях. Но единственият контакт, който осъществяваше с тях, беше когато идваха да купят рокля от майка ѝ. Тя бе известна сред принцесите шивачка. Правеше го все едно правеше изкуство. Роклите ѝ бяха красиви, изящни, цветни и блестящи. Бяха неповторими. И затова бяха толкова често търсени. Далия постоянно помагаше на майка си, бе наследила таланта ѝ. Работеше с нея, защото виждаше колко се мъчеше. Бяха само двечките. Баща ѝ ги беше изоставил преди десет години, когато сърцето му бе привлечено от друга. Грях, който майка ѝ никога не би простила. Далия я разбираше. Виждаше мъката и тъгата в очите ѝ и знаеше колко я болеше. Нея също я болеше. Но бе свикнала с липсата на бащинска фигура. Майка ѝ се справяше страхотно с ролята на родител, затова бързо привикна към живота без баща.
Получи дарбата си по-късно от останалите деца около нея. Не знаеше причината, но чакането си заслужаваше. Поне тя така си мислеше. Майка ѝ понякога изпитваше ужас от дарбата ѝ. Чудеше се какво щеше да коства на Далия. Самата тя понякога се плашеше, затова не я използваше често. Предпочиташе само да мечтае, да вижда мечтите си само в съзнанието си, не в реалността. Страхуваше се, че нещо можеше да стане. Че нещо можеше да се обърка. Не смееше да направи големи крачки, макар и мечтите ѝ да го изискваха.
Далия бе момиче с големи мечти, но малка шепа смелост. Беше дръзка единствено в мечтите си. Опитваше се да го прикрие, опитваше се да преодолее себе си. Да бъде като принцеса. Защото знаеше, че една принцеса не се срамува и не се страхува от нищо. Знаеше, че за да стане част от висшето общество, то трябва да прави големи крачки, да поема рискове, да бъде нещо повече от малкото момиче, което просто помагаше на майка си. Да бъде Далия Сейнт Клеър.

by kailen

може ли да промените името ми на dahlia st. clair. ?

by **the destiny** Sat Jan 11, 2020 11:55 pm

Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

извинявам се за забавянето.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове
сред нас и приятно писане
имай предвид, че дарбата е доста сложна и тя едва ли ще може да я контролира много много.
богът ти покровител е Сидия.

a doll made out of glass.

a doll made out of glass.

Re: a doll made out of glass.