be uniquely you.

Казват, че близнаците били едно цяло, неподвластно на вселенските закони, живеещо в своя собствен уникален свят. Амара вярваше в това. С брат й бяха неразделни, цял живот бе живяла с идеята, че ще продължат да бъдат неразделни до самия си край, но съдбата бе строга учителка и в края на краищата им показа, че това няма да е така. Бяха на шестнадесет, когато брат й попадна в лагера. Справяше се перфектно, бойните му умения бяха завидни и контролираше дарбата си изключително добре за новобранец. Тогава Амара усети тежестта на самотата, която я връхлетя. Нямаше кой да издърпа завивката й сутрин, да я подразни, че отново се е успала за тренировката им. Обичаше да тренира с него, учеше я да се защитава, с времето бе станала добра почти колкото него. Впускаше се с почти същия хъс в битка. Вярваше, че това е съдбата им - да бъдат рамо до рамо. Вместо това, няколко месеца, след като брат й попаднал в Лагера, Амара се озовала в Академията. Толкова близо и същевременно толкова далеч от него. Но връзката между близнаците била по-силна от правилата, наложени над момичетата в Аркана. Неведнъж госпожицата напускала пределите на академията и посещавала тайно брат си, но всичко рано или късно бивало разкрито. Така Амара била отстранена от академия Аркана за половин година, в която да преосмили действията си. Единствената причина да поучи втори шанс бил потенциалът, който показвала. Наказанието още не било изтекло, когато получила новината за смъртта на брат си. Още няколко дни, само няколко дни оставаха, за да се завърне в Дома на нощта. Но там вече нямаше нищо важно за нея. Единствено желанието да разбере кой бе виновникът за смъртта на другата й половина.