when you're dead already, you're free.

Не знаеше историята си, нямаше нищо зад гърба си, което да й разказва за миналото. Знаеше единствено, че майка й бе опорочила името на семейството си, което от своя страна я прогонило от дома си, отнемайки и правото на Дианта един ден да разполага с възможностите им, титлите им, дори с фамилията им. Майка й починала от тежка болест, когато малката госпожица беше на четиринадесет години, оставяйки я сама със себе си, без никого другиго, на когото да може да разчита.
Трябваше да се затвори в себе си, нали? Да започне да хленчи колко несправедлив е бил живота с нея; да се превърне в една от онези хлапачки, хвърляйки вината за несгодите си върху съдбата. Диаанта категорично отказа да се превърне в жертва на кармата, щеше да излезе победител, да прецака шибания живот, да го победи в собствената му игра, с която се опитваше да я пречупи. Заключи чувствата си някъде надълбоко, където и тя самата да не може да ги стигне. Остави ги забравени, тънещи в прах и носталгия, но така беше по-добре. Може би беше цинична, но не й бе нужно нещо, което да я разсейва.  Бе взела живота си в свои ръце, моделирайки го като глина между пръстихе си, докато не получеше желаната форма. Сама успя да заслужи мястото си в Аркана. Амбицията й да се осъвършенства я водеше, но така и не почувства службата към боговете за примамлива. Всяка девойка в академията се стремеше да е по-добра, за да служи по-добре на боговете, да може един ден може би да бъде Висша жрица. За чернокосата млада дама подобна позиция не представляваше интерес, не усещаше нуждата да боготвори висшите, както останалите го правеха. Но изпитваше нуждата да се доказва. Да, тази нужда гореше така силно в душата й, карайки я да упражнява силите си във всеки един момент, дори с цената на собствената си сигурност. Трябваше да покаже, че можеше повече от тях и нямаше да позволи никой да омаловажава постиженията й.

* манията й към силите й става притеснителна, когато започва да убива животни, върху които след това да упражнява дарбата си
* лимитът за нея е нещо несъществуващо, поставяно като пределна граница от съзнанието, затова не смята, че е достигнала предела на силите си
* практикувайки дарбата си, успява да заключи в себе си дух, който може да повика на помощ, когато е в опасност. От въпросната случка има голям белег на гърба си и прекарва дни наред в безсъзнание, борейки се с демона в себе си за надмощие и за живота си.
* била е на крачка от изключване от Аркана, единствено талантът й успял да я задържи там

/надявам се не е проблем да я пусна без фамилно име, тъй като смята баща си за неизвестен, а майка й е лишена от името на семейството си/