Revenge is sweet, I love the taste.

Anna Greenstone //
Enesya Wide

Кървавите й устни оставяха отпечатъците си по мъжкото тяло. Тяло, което гореше под нейното, а нейното - то беше пожар. Топлината беше приятна. Ароматът на кожата му също беше. Симфония от мъжки и женски вик се пренасяха в нощта и оставяха след себе си следата. Споменът от горещото преживяване ... преживяване, кратка сладост, която никога не се бе повторила. Нямаше и да се повтори.
Жената добре познаваше тези ръце. Винаги ги бе познавала и винаги щеше да ги пони. Те бяха част от нея. Принадлежаха й. Всичко по него, то беше нейно! Единствено и само. Винаги и завинаги. Той й беше обещал. Казваше, че винаги ще е до нея! Че ще я обича, но това беше долна лъжа. А той беше поредният боклук, с който разкрепостеното лейди си беше легнала. Но щеше да се промени ... да, за него щеше да направи всичко, че дори и невъзможното, но той я провали. Той я предаде и сега тя го мразеше в костите си. Не можеше да го понася и желаеше смъртта му.

Уби го и го унищожи.
Всичко, което бе искала, тя го направи.
Хората казваха, че е зла, но зли бяха всички хора. Хората казваха, че е уличница, но интересуваше ли я? Ни най - малко! Можеше да прави, каквото поиска, а хората, те нека я съдеха. Тя проблем с това нямаше. Никога не бе имала. Защото хората бяха идиоти и на жената не й се занимаваше с тях.

Напусна дома си.
Никога нямаше да се завърне на това място. Смени самоличността си и живота си. Нямаше да бъде друга, но щеше да бъде друга. На друго място, сред други хора. Които никога не я бяха виждали и никога нямаше да я познаят.