shatter my bones

Марселина. Просто Марселина. Без фамилия. Без история. Не и такава запомняща се. Или поне не от положителна страна.
За баща имаше тлъст, влиятелен мъж, за който когато порасна научи, че има кабаре и търгува с женска плът. Това не й харесваше. И без това държанието му към нея бе такова, все едно тя е доклук. Затова и не се съмняваше, че в момента, в който навърши 18 години, тя ще се превърне в поредната танцьорка. Тя нямаше къде да отиде. Дори и да избягаше той щеше да я намери и да направи живота й мизерен. Особено с онзи негов син, който обичаше да я тормози, щипе, наблюдава. Едно дете...
Русокосото момиче потрепери.  Желанието му да избяга бе силно, но не и с цената на живота си.
***
- Махни си ръцете от мен! - Марселина се опитваше с всички сили да избута брат си от себе си, но бе прекалено слаба.
Целувки по врата, ръце по тялото.
Сълзи в очите, болка в гърдите.
Крясъци чути, но само от глухи.
Молитви за спасение, оставени в забвение.
***
- Дами и господа, нашето ново попълнение, Марселина! - изражението на мъртвец бързо бе заменено с маска на лека жена. Играта продължаваше. Вече 3 години. 3 години търпеше подигравки, пощипвания и разни подмятания. В стаята й системно бе използвана като средство за задоволяване на нуждите на по-големия й брат. Тя бе изцяло негова. Тялото й му принадлежеше.
Русокосото момиче запя. Гласът й се разнесе и накара всички да замлъкнат. Погледите бяха впити в нея. В тялото й. В телата на другите момичета.
Моля те, спаси ме.