The destruction of something beautiful can appear so entertaining.

Животът имаше наглата нагласа да се променя постоянно за момичето, вече жената, Та-Кара Мери. Та-Кара не беше нищо повече от робиня. Никога не е била нещо повече от това. Но и вероятно никога нямаше да бъде ... или поне така си мислеше. Ала да бъде робиня не беше нещо, което правеше впечатление на жената. В живота й различни неща се случваха, ала и много такива отминаваха. Беше продавана от един на друг години наред. Колко години? Достатъчно. Беше родена в робство, но щеше и да умре в робство.

Ала робството започваше да придобива различен смисъл с времето. Първата спирка в живота й беше Етаха. А последната беше Зредия. Последният й господар беше най - обикновен мъж, който се държеше много по - зле от всеки друг. Хората казваха, че робът си е роб, ала това не важеше за Та-Кара Мери. Даже напротив. Тя успя да промени живота си, ала това не беше лесна задача. Успя да освободи себе си, но това решение не беше лесно взето такова. Да убие беше нещо, което не беше правила досега. Ала го стори, когато другото не й харесваше. Насилието без борба беше нещо, което практикуваше години наред. Но това преди около 13 спря да важи за нея. Беше решила, че ще се бори. Решение, до което я накараха да стигне. Тя не искаше да стига до него, защото животът си й беше нормален.

Сега отново беше робиня. Ала робиня на интересите си. Вероятно ще си помислите, че след като се бе отървала от последния си господар, щеше да мисли по - различен начин. Да жали робите и да се опитва да им помогне ... нищо подобно. Зредия беше мястото, на което си даде сметка, че искаше да остане, защото именно там беше свободна да осъществи плановете си. Беше започнала да търгува с роби. В началото не беше особено лесно. Даже никак. При положението, че нямаше пари, ала там, където се бе пренесла никой не знаеше коя е. Беше минала през ръцете на доста мъже преди да започне бизнеса си. Продаваше тялото си, без да се притеснява от това. Дори сега го правеше. А след това малко по - малко беше успяла да направи първите си крачки в търговията с роби.

Минаха години и вече никой не знаеше коя беше тя. Никой не си спомняше онази жена (е, може би никой не си спомняше), която се гърчеше от болка, която молеше за милост, която не беше нищо повече от едно малко момиче, което не заслужаваше друг живот освен този, който имаше. Момиче, което след известно време щеше да стане непотребно и да бъде продадено другиго.

Сега беше различно. Сега предлагаше една от най - качествените стоки в околността и друг като нея просто нямаше и нямаше да има. Тя определено щеше да се погрижи.