"you were wild once. don't let them tame you."

Лирия нямаше пленителнта история, която да те остави без дъх. Бе скучна, присъща за едно обикновено момиче, което търсеше мястото си в света. Беше срещнал майка й из земите на Мер. Тя беше млада, красива, с екзотична външност, чийто бронзов загар блестеше като сатен, а допирът до който бе като кадифе. Не беше трудно човек да я пожелае, но беше трудно да се влюби в нея. Характерът й бе твърде небуздан, свободолюбив и темпераментен. Пътят й идваше отдаелеч, в нейната тайнственост мнозина вярваха, че идва отвъд познатите земи.
Майка й починала по време на раждането, а баща й бил принуден да я отглежда в открито море измежду плячкосванията на търговки кораби. Корабът се превърнал в неин дом, а пиратите под командването на баща й – в нейно семейство. И макар да беше безпощаден, готов на всичко за пари и сила, той знаеше, че не това беше правилният начин да отгледа дъщеря си. Смътно си спомняше когато я остави на брега, макар и да беше на десет години. Страхът й паниката се опитваха да изтрият този спомен. В съзнанието й обаче ясно можеше да си спомни думите му, които се бяха запечатили. Вярваше в нея и в това, че тя щеше да се превърне в нещо повече от него. Остави я с предостатъчно злато, за да може да оцелее, докато намери мястото си в света.
Гоини по-късно бе открила дарбата си, успяваше да я упражнява в незаконна арена за боеве, където да помага на воините с по-сериозните рани, докато един ден не продължава да търси мястото, на което принадлежи. Носеше душата на майка си - също толкова свободолюбива и темпераментна, не можеше да се задържи дълго на едно място. Бе обиколила няколко кралства, а накрая оново се бе завърнала в Мер - откъдето бе тръгнала. Но вече бе на друго място, тя самата беше друга. Вместо несигурното момиче, бе жена, убедена в способностите си, които не бяха останали незабелязани. От две години е лечител в замъка, след като спасява войн на краля.

*обсъдено е с Мадокс Аристър.