Sion Crjonnic

 
Знаеше какво е да си по средата. Нито достатъчно богат, за да си част от най-елитната спойка на обществото. Нито достатъчно беден, за да си част от мизерията и тъгата на света. Семейството му бе скитало из тази тънка линия от поколения. Знаеше, че когато пристигне в Лагера, щеше да е трудно да намери другари, с които да споделя свободното си време между всички обучения. Сион Крьоник предпочете още от дете да бъде сам. Рядко играеше по улицата, рядко излизаше с приятели до близката пивница и още по-рядко споделяше мислите или чувствата си, дори с онези, които считаше за близки. "Вълк". Така го определяха. Омега, откъснала се от всяка възможност за глутница. Частично приписваха това на неговата дарба. Да манипулира с мрака и сенките, както и тъмнината му позволяваха често да остава трудно забележим през нощта. И, макар да беше доста надеждна дарба, винаги идваше с доза самота, която частично сам си приписваше. Студен беше погледът му, студени бяха ласките му, а още по-студени бяха думите му. Сякаш нарочно отблъскваше всички, за да не позволи на никой да се доближи до него. 
Постъпи в лагера рано и бързо попиваше всяко знание, което му предоставяха. Не намери приятели, но дори не се постара да търси такива. Имаше цел и това представляваше интерес за него. Вече не се движеше безцелно из потока на живота. Още при постъпването знаеше какъв иска да бъде: ездач на звяр. Не знаеше как щеше да си спечели проклетия звяр, но щеше да го направи. 
Беше поредната мъглива нощ, когато се готвеше да отпътува обратно към дома. Въпреки своята силна и лишена от първична емоционалност осанка, Сион копнееше да види познатата къща, в която вероятно щеше да завари само слугинята и майка си. Баща му, Дорион Крьоник щеше да е на поредното пътуване, което професията му, като знатен търговец изискваше. Затвори очи и се опита да си представи по-ясно лицето му и думите, които винаги бе копнял да чуе. "Сине, гордея се с теб." Думи, които никога нямаше да чуе. Дорион Крьоник не бе успял да достигне до лагера, когато беше на възрастта на сина си. Този факт го караше да изпитва ревност. Сион нямаше да получи признанието, за което копнееше. 
През тази същата вечер, обаче Боговете му бяха дали нещо друго. Бяха наредили събитията така, че да сбъднат мечтата му. Да получи звяр, на чиито гръб можеше да се рее свободно няколко години по-късно. 
...................................

/Сион си спечелва уивърн*, с черно-златисти люспи. Дава му името "Мрак". 
*Wyverns are creatures, similar to dragons, but with two legs, instead of four. They are also smaller, but much faster in flying. 
/Сион е син на богат търговец. Баща му поддържа бизнеса, развиван от поколения. Майка му е дъщеря на благородническо семейство и това е основната причина семейство Крьоник да бъде причислявано, макар и формално, към по-богатата част от обществото.
/Сион е имал по-голям брат, който загива преди десет години. 
/Сион става ездач на звяр едва преди пет години. Въпреки това рядко се качва на гърба на "Мрак", освен ако наистина не се налага да го направи.