uphill for oddities

Ранните години на Елион ухаят на лак за коса върху тюл и фонданени бонбони, а късните - на опърлена коса, прегорели жици и горчиво кафе. Родена е в Мар, от където е майка й родом, но няма спомени от там. Златистата й коса винаги бе пристегната в болезнен кок, а върху главата й често се поставяше тежка книга - за елегантен баланс. Едва на шест години остава само с баща си, след като майка й почива, и двамата се отправят към Итиус.
***
"Sacrebleu!" подвикна и захвърли гайчния ключ, втурвайки се към поредната беда
Омазаните й с масло ръце разтърсиха безжизненото куче, което не отреагира. Дишане уста в уста? О, не, Тифани бе френски булдог с твърде много лиги. Размяната на целувки с нея трябваше да бъде запазена за критично положение.
- Нека позная. - баща й въздъхна тежко, опирайки гръб върху касата на вратата с чаша чай в ръка - Уби кучето... отново?
Ново "Sacrebleu" разтърси слънчевия хол, последвано от изтръгването на малко метално устройство, прикрепено към розовата каишка на Тифани. Машинарията изсъска, сякаш не бе доволна от премахването си, подобно на ядосана метална змия. Елион разтвори бялата си мантия, разкривайки три спринцовки, прилежно прибрани до асорти кабели - червена, жълта и зелена. Грабна първата и смело я заби в гореспоменатата нетипично метална каишка. Само след миг Тифани се съживи и скочи на дебелите си крака, давайки на собственичката си само един отегчен поглед преди да се отправи към паничката си с кучешка храна. Елион въздъхна и избърса челото си.
- Сигурно е вторник ... - въздъхна баща й и отново изчезна в кабинета си
***
- Този път ще се грижа за нея и няма да правя никакви опити. Обещавам. - Елион притисна черната котка до лицето си - Моля те.
Баща й остави вестника си, за да разтрие слепоочията си нервно. Домашните любимци на дъщеря му имаха навика да бягат от нея, но с причина. Момичето просто живееше, за да разглоби всичко, което намери и да го превърне в нещо повече. Искаш да си изпържиш яйце? Това е прекрасно, но в момента котлона единствено замръзява. Отдаваше страстта към изобретяване на нови "същества", роботи за вицове, танцуващи прахосмукачки и миксер, който може да псува на френски, на липсата й на приятели. Елион винаги бе твърде странна, опушена и овъглена от поредния опит.
- Без машинарии?
- Без машинарии. Честна скаутска. - обеща тържествено
***
На петнадесет години Елион реши да патентова първия си робот - Джери имаше френски акцент, правеше най-добрите омлети и рецитираше "Отело" особено драматично по дроидските стандарти. Но тук се появи и проблем - нито едно от изобретенията и не работеше, ако нея я нямаше. Сякаш самото й присъствие караше механизмите да се активизират, металните колелца да се раздвижат, а пластмасовите очи да се отворят. Никога не бе свързвала това нетипично явление с магически способности.
- Какъв е проблема с вас, мосю? - надигна малкото роботче, което сочеше към счупеното си колело - Сега съм малко заета... Е, добре.
Обърна гръб на черната котка, чиято каишка бе прикачена към дузина чаркове. Отвертката се движеше бързо в ръката й, сякаш магия, завъртаща сама винтовете.
- Bien... - остави робота обратно на пода, но гледката, която я посрещна, я остави без дъх
На мястото на котката стоеше самата тя, привързана към големите машини.