But death was his curse....

Ray Reeves

But death was his curse and his gift, and death had been his good friend these years.

Първият път стана случайно. Там в местната кръчма, сред аромата на плесен и хмел, умрях за първи път. Едва се бе свечерило, когато вратата се отвори с трясък и в помещението нахлу странник. Беше облечен напълно обикновено – кафяра куртка, подшита с кожа, захабени черни ботуши. Цялото му тяло се губеше под дългия черен плащ, създавайки илюзията, че пред мен стои призрак. Непознатият вдигна погледът си към бара и на лицето му се появи грима. Личеше си, че не бе очарован от това, което открива пред себе си. Но какво очакваше от забутано селце, чието име никой вече не си спомняше. А жителите бяха толкова малко, че през зимата изобщо не си правеха труда да се разкарват до кръчмата. Така единствените посетители бяха пътниците, които спираха тук да починат, преди да продължат по пътя си.
Мъжът се приближи бавно към бара, а дъските на пода изкърцаха пронизително под тежестта му. Намести се на единственият здрав стол и стовари ръка на дървеният плот. Това ме накара да вдигна погледът си от чашата, която до сега се правех, че бърша и да срещна погледът му.
- Една бира, момче. И по-добре да си заслужава. – гласът му бе нисък и дрезгав. А движенията толкова бавни и обмислени, че всичко това ме караше да се питам какво прави човек като него точно тук. Не можех да го огледам внимателно, но приличаше на човек на средна възраст, който знае какво е да се бориш за живота си.

Не му отговорих. Вместо това кимнах и побързах да му налея от бирата. Плъзнах я пред нея и взех парите оставени пред него. Обикновено в такива мъртви вечери умирах за компания и бих заговорил буквално всеки. Но този човек караше косъмчетата на ръцете ми да настръхват. Това ме караше да бъда по-внимателен от обикновеното.

- Търся една жена.
- Нима всички не търсим нещо?
Дрезгав смях.
- Прав си, но тази жена е по-специална.
- Какво я прави толкова специална?
- Не те интересува. Познаваш ли  Eлеонора Рийвс? Преди време живееше тук и обичаше да разтрогва щастливите бракове.
- За първи път я чувам. – отговорих прекалено бързо и едва тогава осъзнах, че лъжата ми най-вероятно можеше да се забележи от километри. Вдигнах рамене и се обърнах настрани, уж да погледна нещо и едва тогава осъзнах грешката си.

Не очаквах първия удар. Загубих равновесие и се строполих на земята, удряйки главата си в нещо далеч по-твърдо от дърво. Замаях се. Извъртях се на колене, но в този момент някой сграбчи косата ми и ме изправи, а след това главата ми се заби в стената с още по-голяма сила.

След това всичко ми е като в мъгла. Спомням си изгарящата болка и острието-бръснач, което с лекота преряза плътта ми. А след това въпросите, борбата и онази вик в главата ми, който настояваше да не се предавам. Да се боря за живота си. Някъде там, между изтичащата ми кръв, виковете и вледеняващия студ, всичко стана черно.
Когато се събудих лежах на студената земя. Обърнах се настрани и видях себе си. Да представяте ли си. Видях тялото си, простнато на пода, а около него имаше толкова много кръв. Но това, което ме шокира тотално бе моето собствено отражение. Защото в огледалото ме гледаше не познатия стар Рей , а онзи същия странник, който ме бе нападнал. Изведнъж от 17 годишно лапе се бях превърнал в застаряващ мъж. Но как бе възможно?
Първоначално не можех да проумея какво се случва. Бях отчаян. Бесен. И исках просто да се напия и да забравя. Но не можех да оставя тялото си просто така. Затова запалих кръчмата и напуснах селото.
Но късмета не бе на моя странна и след това. Случи се за втори път. Но сега поне харесвах новото си тяло. Може би, нямаше да го харесвам толкова, ако знаех какви неприятности щеше да ми донесе. Но заровете вече бяха хвърлени и нямаше връщане назад.

Murderous Possession – тази сила е вариация на вселяването и на самовъзкресението. Но за разлика от тях, при нея притежателя й може да се вселява само в телата на умрели хора. При вселяването той прехвърля съзнанието си в тялото и с това то регенерира физическите си функции. За да е успешно вселяването, трябва да са изпълнени две условия:
- Притежателят на силата да е умрял или да е убил, тялото в което се е намирал до момента.
- Да се намира в непосредствена близост до тялото, в което иска да се всели.
* С развитие на силата, разстоянието между вселяващия се и новото тяло може да става все по-голямо.
Има голямо значение кога е умрял човекът, в чието тяло ще се всели. Ако е умрял в близките 2-3 дена, вселяващият може да получи достъп до спомените и силата на умрелия. Но това не е негова сила и той не може да я контролира добре. Колкото по-слаба е била силата на умрелия, толкова по-малко неприятности би създавала.
Силата се проявява за първи път, когато притежателя й умре.