run boy run.

"Ще го откриеш в техните земи." Думите на чичо Ермунд отекваха в съзнанието му, докато пристягаше възлите. "Там където онези езичници танцуват под лудостта на измислените си богове. Отплава още когато майка ти бе бременна с теб и никога не се върна."
В светлите очи на Валгард пробягваха тънки мълнии, подхранващи онази решителност на вечното малко момче, което живееше в него. Дори сега, в гърдите на един млад мъж туптеше огромното сърце на хлапето отгледано от капитан Ермунд от Лесгорд. Не помнеше майка си, а баща си дори не бе виждал. Улранд Едисон, дясната ръка на брат си Ермунд отплавал преди близо тридесет години към онези странни земи на крале и жрици. Единственото, което се завърнало у дома, били Черния Прилив и половината екипаж, потеглил с амбициозния Улранд. По думите на чичо Ермунд, търсел легендарен артефакт. "Беше страшен фантазьор и чревоугодник", казваше. "Всяка бляскава глупост привличаше вниманието му, дори само на думи. Като онзи камък менящ цветовете си." И историята винаги продължаваше с още няколко обиди, породени от братската любов и очевидната липса на Улранд в живота им. Казваше, че тази негова мечта може да го е убила, но не било тъй лесно да погубиш един луд мечтател. И нещо в русокосия му племенник вярваше в това. Вярваше го още тогава, вярваше и в този миг - готов да отплава по онзи маршрут.
Мъжете от екипажа бяха споделили, че са го изгубили из земя наречена Хогорд. Кралство прегърнато от Зимата. Шансовете да е още там, оцелял по някакъв начин и намерил своя план за пребиваване под чуждата длан... Бяха почти нищожни. И Валгард осъзнаваше това. Дори не бе сигурно дали би открил своя старец. Дали изобщо би познал мъж, който никога не бе виждал. Но ако не откриеше него, то щеше да потърси следи за случилото се с него. Това мистериозно потъване в небитието на чужда страна. Макар чичо Ермунд да натякваше как това било в ужасно негов стил, никой нормален мъж не би зарязал собственото си семейство завинаги. Или поне в това вярваше Вал. Искрено се надяваше баща му да е бил точно такъв. И причината да не се е върнал, е защото нещо или някой е сринал пътя му обратно към дома.
- Накъде, капитане?
Обръщението все още разливаше странни тръпки по гръбнака му. "Тази голяма, стара лодка", както я наричаше Ермунд приживе, бе видяла какво ли не, но всичко би потънало много преди самата нея. Сега, когато го нямаше, Валгард бе единствения способен да го замести, без мъжете под доскорошната управа на чичо му да се избият за власт над Черния Прилив.
- Към Хогорд.