Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
Who is online?
In total there are 6 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 6 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 44 on Fri Sep 04, 2020 10:50 pm

run boy run.

Go down

run boy run. Empty run boy run.

Post by Valgard. on Sun Apr 26, 2020 11:53 pm

"Ще го откриеш в техните земи." Думите на чичо Ермунд отекваха в съзнанието му, докато пристягаше възлите. "Там където онези езичници танцуват под лудостта на измислените си богове. Отплава още когато майка ти бе бременна с теб и никога не се върна."
В светлите очи на Валгард пробягваха тънки мълнии, подхранващи онази решителност на вечното малко момче, което живееше в него. Дори сега, в гърдите на един млад мъж туптеше огромното сърце на хлапето отгледано от капитан Ермунд от Лесгорд. Не помнеше майка си, а баща си дори не бе виждал. Улранд Едисон, дясната ръка на брат си Ермунд отплавал преди близо тридесет години към онези странни земи на крале и жрици. Единственото, което се завърнало у дома, били Черния Прилив и половината екипаж, потеглил с амбициозния Улранд. По думите на чичо Ермунд, търсел легендарен артефакт. "Беше страшен фантазьор и чревоугодник", казваше. "Всяка бляскава глупост привличаше вниманието му, дори само на думи. Като онзи камък менящ цветовете си." И историята винаги продължаваше с още няколко обиди, породени от братската любов и очевидната липса на Улранд в живота им. Казваше, че тази негова мечта може да го е убила, но не било тъй лесно да погубиш един луд мечтател. И нещо в русокосия му племенник вярваше в това. Вярваше го още тогава, вярваше и в този миг - готов да отплава по онзи маршрут.
Мъжете от екипажа бяха споделили, че са го изгубили из земя наречена Хогорд. Кралство прегърнато от Зимата. Шансовете да е още там, оцелял по някакъв начин и намерил своя план за пребиваване под чуждата длан... Бяха почти нищожни. И Валгард осъзнаваше това. Дори не бе сигурно дали би открил своя старец. Дали изобщо би познал мъж, който никога не бе виждал. Но ако не откриеше него, то щеше да потърси следи за случилото се с него. Това мистериозно потъване в небитието на чужда страна. Макар чичо Ермунд да натякваше как това било в ужасно негов стил, никой нормален мъж не би зарязал собственото си семейство завинаги. Или поне в това вярваше Вал. Искрено се надяваше баща му да е бил точно такъв. И причината да не се е върнал, е защото нещо или някой е сринал пътя му обратно към дома.
Накъде, капитане?
Обръщението все още разливаше странни тръпки по гръбнака му. "Тази голяма, стара лодка", както я наричаше Ермунд приживе, бе видяла какво ли не, но всичко би потънало много преди самата нея. Сега, когато го нямаше, Валгард бе единствения способен да го замести, без мъжете под доскорошната управа на чичо му да се избият за власт над Черния Прилив.
Към Хогорд.
Valgard Eydissoncitizen of the Border, captain of The Black Tide, Lesgord, 28, FC: Alexander Ludwig
Valgard.
Valgard.
border
border

Posts : 43
Join date : 2020-04-26

View user profile

Back to top Go down

run boy run. Empty Re: run boy run.

Post by the legend on Mon Apr 27, 2020 12:17 am






Accepted

добре дошъл в дома на нощта!
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане


_________________

the legend
the legend
the legend
The Legend
The Legend

Posts : 227
Join date : 2019-12-18

View user profile

Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum