Ines Blackstorm

Дъщеря на благородник. Ала с майка слугиня. Инес никога не бе криела истинския произход на майка си. За никого той не бил тайна и нямало да бъде. Жена с късмет. Така я наричаше Инес. А себе си наричаше жена с още по - голям късмет. Ала майка й била жена, която не знаеше как да задържи това, което й се предлага. Затова и в един момент мъжът й я прогонва от дома си. Любовник. Разбира се. А любовникът бил погубен на мига, ала малко хора знаят за тази история. Както и знаят за отрязания език на жената, така не можеше да говори. Можеше да пише, но не знаеше как да пише, беше глупава жена. Такава си и остана.

Инес има трима братя от различните съпруги на баща си. Както има и полу-брат от страна на майка си (от връзката й с любовника). Както се е случило на това дете е информация, която не може да бъде дадена, защото никой не знае дори че това дете съществува. Може дори да е починало?

Инес, като единствено момиче, е било доста глезено дете, но липсата на майка и неприятни мащехи (типична приказка) като че спират кранчето. И все пак детето не страда. Никога в живота си не бе плакало за нещо, което да носи някаква емоционална стойност. Освен първият път, в който за първи път болката от вдишания първи въздух в малките й дробове, я накарали да изпищи и заплаче. Сякаш емоциите не достигаха до душата й. И все пак беше любопитна. Искаше да знае толкова много неща. Но сякаш времето никога не бе било достатъчно.

Криеше се от злите жени на баща си, както и от братята й, на които тайно завиждаше, че размахваха мечове, но пък те упражняваха физически тормоз, мислеха се за много готини, понеже можеха да я сбият, когато решат.

Аркана беше рай за момичето. Там се отърва от противните си братя. И все пак не бяха достатъчно далеч от нея. Никога не са се държали добре, но пък и Инес не си е траяла, защото е смятала всичките им нападки за неоснователни. И все пак мъжете са глупави. Колкото и да им обясняваш, те си знаят пак тяхното си.

Може и да им завиждаше, че бяха мъже и размахваха шпаги, беше й много по - интересно всичко това от сплитането на косите на някоя от приятелките й, но Инес бързо осъзнава какво иска да прави с живота си. Трябваше й мъж. Но мъж с власт, не обикновен. Мъж, който да имаше какво да й предложи, а в този случай и тя имаше много какво. Искаше хората да я помнят. Това беше всичко, което някога бе искала и което щеше да продължи да иска. Да я помнят като жена, която е направила нещо в живота си, но и в живота на другите. Искаше да бъде наистина някоя в свят, в който всеки със синя кръв (че и не само) се мислеше за нещо повече. А всъщност не беше.

Може би характерът й щеше да й пречи да постигне голямата цел в живота си, но това не значеше, че ще спре. Беше просто прекалено ината.