teas asaro

Семейството Азаро можеше да е доста голямо, предвид всичките пъти, в които Лаура Азаро даваше живот. Ала живот, който много бързо приключваше. Сякаш някакво проклятие тегнеше над семейството. Всички деца на Игор и Лаура умираха. Кои още в утробата на клетата майка, кои малко след раждането. Никое дете не бе дишало въздух за повече от половин ден. Жалко за семейството. След някоя от поредните бременности, не се очакваше друго освен бъдещо разочарование. Можете ли да я вините? Толкова много опити, толкова много износени деца, не спохождани от друго освен смърт. Имаше дни, в които искаше да изтръгне плода още в момента, в който усещаше симптомите на състоянието си, имаше дни, в които искаше сама да сложи края на живота си (за какво да живее, ако не можеше да даде живот). Никой лечител не можеше да й помогне. Единственото обяснение оставаше, че жената не можеше да износи и да отгледа още в утробата си здрави деца, които да устоят на външния свят.

Игор не беше доволен, за дето жена му не можеше да му роди наследник, ала да я отпрати и замени беше по - тежка мисъл от другата. Обичаше жена си прекалено много. Затова въпреки всичко и всички оставаше верен на нея. Любовта понякога е пречка. Вероятно тяхната също беше.

Лаура отново беше бременна. Щеше да има момче. Знаеше го, без да й казват, усещаше го. Тази бременност не я правеше щастлива, значеше, че щеше да загуби и това дете, но желанието да дари съпруга си със син точно този път беше по - силно от нея.

И роди. Момче. Теас. Даде името му преди да поеме последната глътка въздух. Ала не, не детето, а тя.

Онзи ден беше сред най - печалните. Игор не изпитваше никакви бащински чувства към това дете. Презираше го. Защото то му беше отнело Лаура. Жената, която обичаше.

Теас растеше. Не получаваше друго освен това, което баща му казваше, че му се полага. Не го третираше по - добре от слугите си, но във всеки случай не беше занемарил съвсем сина си. Не изпитваше никакви мили чувства към това проклятие. Убиецът жената, която обичаше.

От първия съзнателен спомен на Теас, с Игор не се разбираха. Баща му странеше, не се доближаваше, а стореше ли го, разговорите преминаваха в къде заслужен, къде незаслужен бой. Сякаш това можеше нещо да промени. Теас израсна нещастен като дете. А след това щеше да се превърне в нещастник. Истината беше, че нямаше търпение старецът да умре, но се оказа, че животът му ще бъде по - дълъг от обикновено. А още по - забавното се случи години по - късно.

Теас беше добре отгледано дете, лишено от бащина любов, но като изключим това, момчето не беше гледано никак зле, не много и добре де, но поне имаше покрив над главата си, храна, но само основните грижи. Всичко друго трябваше сам да намери начин да изучи, да осъзнае, че му е нужно. Късно осъзна значението и необходимостта от доста познания. Някои придоби, други не чак толкова. Успя да се развие късно. Още дори не беше женен, но и не възнамеряваше. Беше напуснал родния си дом, защото не можеше да го понася. Години наред. Беше най - доброто, което можеше да направи за себе си. Далеч от омразата и ненавистта на баща си, се срещна с нови такива, в лицата на други хора, но опитът беше безценен. Чувстваше се свободен извън пределите на оная сграда, която трябваше да бъде дом, ала не беше.

Но скоро щеше да се завърне.

Какво предизвика желанието му? Женитбата на баща му. Покана не получи, но и за сватбата вече беше закъснял. Тя беше факт. Необясним. Вероятно точно това привличаше - необяснимото, неочакваното.