Laedras

Лаедрас.
Син на курва. Шепнеше името на новороденото си преди да умре.

Лаедрас.
Шепнеше ми друга курва.

С едно движение се освободих от нея, като я разкарах от себе си. Голото й тяло се преметна на другата страна на леглото. Бях свършил и вече нямах нужда от нея. Тя разбра. Макар че бях сигурен, че искаше повече от мен. В онзи ден, когато я купих от сводника й, знаех, че ме харесва. И знаех, че иска да бъдем заедно, но че не й отвръщах по този начин я съсипваше. Вече не беше толкова красива. Тъгата й не ме възбуждаше. Усетих, че стана от леглото, а след това чух отдалечаващите й се стъпки, а след това вратата.
Щеше да ни е за последно.
Но тя не знаеше това.
Продадох я на другия ден, на пристанището. В началото ме гледаше объркано, но после разбра. Мразеше ме, но на мен не ми пукаше.
После разбрах, че е родила мъртво дете - момче. Беше сменила няколко господаря от онзи ден, в който я оставих. Затова не повярвах, когато ме обвини, че съм й отнел всичко, а аз я зашлевих, защото беше робиня и дори вече не моя, нямаше право да ми говори така.
Сърцето й беше разбито, а моето недостижимо.

Майка ми е била робиня и жена на най-добрия приятел (Лорн) на баща ми (Драг). Не знам много за историята, защото я научих късно, когато истинският ми баща ме призна. Бях син на Лорн или всички така мислеха. Лорн не беше нищо повече от обикновен страж, който умря при нападение. Бях останал сам, когато Лорн умря. А след това Драг ме приюти при себе си. Тогава не бях прекалено малък и разбирах. Първоначално не ми беше ясно защо, но после всички започнаха да говорят, докато един ден, аз и Драг, не поговорихме.
Бях бесен.
Историята не беше напълно ясна.
После разбрах, че е изнасилил майка ми, защото я е желаел, а тя не е споделила на никого за това. От този противен акт съм се появил аз.
Е, не мога да кажа, че съм нещо по-различно от баща си, но тогава бях силно засегнат.
Мразех него. Но после изглеждаше като да омеквам. Исках да му се харесам.

За да мога после да го убия и да взема всичко, което не ми принадлежи.

Имаше други претенденти за богатството на Драг. Но аз бях достатъчно умен, за да го накарам да завещае всичко на мен. Той се разболя и реши, че е време да се погрижи за това. От всичките му деца само аз останах до него. Аз. Единствено аз. И когато времето настана, задействах плана си.
Така че сега всичко е мое и мое ще си остане.

пс: моля да смените името ми на laedras, мерси!