Ivar Reid

На 10 бива продаден от родителите му – много деца, около десет (Айвър отдавна не помни имената им, не и на всичките), трябва да платят голям дълг, единственият начин се оказва да продадат някое от децата си. Избират Айвър, но не защото много са го мислели. Той не знае, но и другите деца също биват разпродадени (също не знае, че баща му купува жени, за да раждат деца, които после с жена му да продават, когато времето настъпи). Родени в Зредия, робството е нещо обикновено, с което жителите живеят. Продажбата на деца се превръща в основен начин на преживяване, на пилеене на пари в игри на карти и вино/ейл/каквото, алкохол да е.

Бива продаден на Бандитите, където прекарва известно време, докато го „стоварят“ от едното място до другото, където после бива продаден, разбира се, на по-висока цена – никой не обича да губи, особено пък Бандитите. На кораба им прекарва цялото това време – първият ми досег с морета/океани. Нямал е време да гледа, защото е трябвало да гребе и да се бие за късчетата хляб, които им се подхвърлят – обичайна подигравка.

Айвър е продаван точно един път. Неговият собственик вижда смисъл в момчето, затова го задържа при себе си, като го „отглежда“ – прекалено силно казано, по такъв начин, че то да прави нещата точно по вкуса на господаря си – тъкмо малко момче, което може да обучи по-лесно. Айвър няма никакви особени привилегии. Освен че не е бил препродаван, защото е вече ненужен. Наистина се е стараел да угоди достатъчно, въпреки че често камшикът е играл по гърба му. Има много белези по цялото си тяло. Къде от робството, къде от живота след това.

С живота след това се сдобива с риск. Риск да не доживее повече, но желанието да напусне мястото става по-силно с годините. Момчето служи пет години. След това господарят му умира. Айвър решава да избяга. Сякаш перфектно време, отървава се от съдбата си на 15. Едва ли някой щеше да забележи липсата на един роб? А дори да забележеше, едва ли някой щеше да го помни.

Трябва да е благодарен на всичките си умения, които е придобил в робството си. Много от тях изкарвали прехраната му години наред. Но преди това Айвър открива убежище в Мер. Чул, недочул, там били против робството. Пък и бил най-близко от там, откъдето идвал. Вторият му досег с моретата. Този пък обаче не бил роб. А пътник. Пътуването не било прекалено дълго, но момчето изпитало радост от това да бъде на кораб. Разбира се, обстоятелствата рядко му позволявали да бъде на такъв. През годините бива – коняр, обработвал е земя, бил е слуга, понякога е крадял (със същата банда по-късно успява да открадне кораб – като цяло се е събрал с крадци и мошеници, но те изграждат останалата голяма част от историята).

Айвър е бил на различни места. Бил е в Итиус, Етаха, Хогорд. Мер дълго време е негов дом, но когато жълтиците започнали да натежават в кесията му, освобождавайки го и-да-и-не от оковите, които здраво били впити в кожата му, решава, че това, което обича е да пътува. И го прави.

На 23 се връща в Зредия, където кривва от пътя. Дълго време отбягва да се връща, вършейки посредствени работи, обикаляйки другите Кралства, когато има възможността за това. В Зредия успява да открие бандата, с която остава дълги години. След време пренасят дейността си във водите. Обикновено целта им се превръща да крадат – тоест, това, което са правели и на сушата. Водите се превръщат в огромна част от живота на Айвър. На кораба научава да се бие – колко точно добре, това е друг въпрос, но достатъчно, за да се отървава къде с големи, къде с малки драскотини или „драскотини“ и все пак да е жив.

Наскоро капитанът на кораба им умира. Това предизвиква известен смут и въпросът – кой е следващия? Този въпрос предизвиква къде нужна, къде ненужна смърт. Айвър познава най-добре моретата след капитана, което би трябвало да значи, че той е най-подходящ. Но не всеки мисли така. Защото всеки винаги е искал да заеме мястото на капитана – дори и Айвър. Единствената титла, която някой от тях може да притежава. На кораба в открито море се водят няколко битки с оръжие. Някои умират, други биват силно ранени. Ала каква лоша идея да останеш без хора в такова време? Айвър и няколкото стабилни души опитсват да се спасят от бурята, която внезапно ги настига. Айвър не се притеснява за себе си. Дарбата му би му позволила да оцелее, но морските създания – не всичките. Още повече, че не искал да губи кораба. Но и никой от присъстващите не искал да губи живота си. Опитите обаче не били достатъчни в онзи ден. Корабът бива разбит, коритото му се наводнява и едно е ясно – за плавателния съд няма никакви шансове за оцеляване.

Остават двама – Айвър и Фред.

* Има хриле отстрани на врата си.

ПС Сменете името ми на ivar reid, моля. Благодаря предварително!