Isaac Flynn

“Пусни се, Айзък!” - Въжето се бе увило около китката му, прорязваше изтърканата кожа, оставяйки алени вдлъбнатини.

Кап.кап.

От раната се процедиха няколко червени капки и полетяха към бездната. Флин оставаше горе, борейки се за кауза, която сам не познаваше, а кръвта и духът му политаха надолу към свободата. Понякога сам не знаеше какво го мотивираше да се държи за фамилията Флин, за оръжейния занаят в Кралството и най-вече за опитите да се докаже като достоен мъж. Много пъти искаше да се откаже, да избяга като отлъчените превръщайки се в един от тях. Изкушаваше го като чувството когато си на ръба на скалата и те е страх, че ще вземеш решението да полетиш. Дърпаш се инстинктивно, защото сам не вярваш на себе си. И как би могъл? Когато дори не знаеш кой си сред етикета и заучените бойни тактики.

“Пусни се!”

Ето го отново онзи копнеж за свобода, искаше да полети като Икарус дори ако това означаваше да се удави, но когато реши да откопчи въжетата от китките си и да се пусне осъзна, че вече не може. Толкова дълго ги бе стискал, че те бяха станали част от него като дълбоките корени на дърво.

И въпреки, че през деня създаваше най-изкусни оръжия, през нощта бягаше и копнееше за свобода. Може би един ден тази двойнственост щеше да разкъса ума му и да ги подлуди. Може би щеше да му коства и главата. Нямаше търпение да разбере!


ПС: Бих искала да поднеса извинения за краткия герой, надявам се да го разгърна в процеса. Благодаря!