- dark paradise;

by Eliss. Tue Jan 07, 2020 3:41 pm

Elizabeth Greed✗21 y.o.✗ordinary ✗ can copy gifts for limited time
✗ part of the Arcana Academy
✗ Natalie Dormer
(запазена е за мен)

Бяха на кораб. Беше достатъчно убийствения ритъм на вълните, които ги подмятаха във всички посоки, за да стигне до този извод. Повдигаше ѝ се. Всичко я болеше. Не можеше да фокусира нито една част от малкото пространство, в което бе натъпкана заедно с още няколко момчиета. Ако съдеше по външния им вид бяха една идея по-малки от нея. Инстинктите ѝ заработиха на пълни обороти. Като за начало трябваше да се изправи на краката си. Да намери някакъв баланс, а след това да търси начин да се измъкне.
Плъзна ръка инстинктивно към амулета на врата си и щом синият камък докосна кожата ѝ моментално се успоки. Щом беше тук, значи всичко беше наред. Подпря се на една от стените, а щом се изправи напълно запуши ушите си. По-дяволите, момичетата бяха прекалено изплашени, за да си затворят устите. Не можеше да ги вини. И тя бе първия път щом се събуди на люлеещ се кораб без идея накъде отива.
- Тихо. - прошепна объркано. Не очакваше гласът ѝ да прозвучи така немощен. Трябваше да се стегне!
- Тихо! - изкрещя, но викът ѝ отново не беше чут. Беше безсмислено. Нямаше да се успокоят само защото тя им казваше така.
Концентрира погледа си над вратата водеща към евентуалния изход. Корабът продължaваше да се клатушка на всички страни, а това пречеше на равновесието ѝ.
- По-дяволите. - повдигаше ѝ се. Стисна ръка пред устните си, за да не се поддаде на желанието на тялото си.
Вратата се отвори светкавично и няколко силни мъже влязоха в и без това тясното пространство.
- Искам да говоря с капитана! - едва успя да каже Елизабет, но очевидно думите ѝ не бяха чути за пореден път, а факта, че въобще бе посмяла да проговори я накара да се чувства още по-зле и само след секунди не бе способна да сдържи импулса си да повърне.
- О, мамка му! Стегни се, кучко! - изблъска я от пътя си един от мъжете и тя отново се озова на земята.
Корабът акостира на познати за нея все още земи. Все още бяха в Зредия. Можеше да се измъкне, но възможност така и не се отдаде. Единственият плюс бе че малката каюта бе станала по-просторна в следствие на продажбата на някои от момичетата.
Поста на готвачка бе обещаващ. Единственият ѝ шанс за бягство. Бе спечелила част от доверието на екипажа и очевидно знаеше какво прави с храната. Боравеше умело с много съставки, които бяха непознати за по-голямата част от екипажа.
- Не. Страх ме е. - дърпаше се русокосото момиче. Бяха станали приятелки неусетно. Нямаше представа колко време бе прекарала на този кораб, нито дали въобще щеше да стигне до удобна възможност за бягство. Затова предприеме действия сама.
- Сия! Искаш ли да умреш като плъх на тази купчина от трески! - разтърси раменете ѝ, а момчието се разплака стреснато от всичко случващо им се в този момент.
- Спри да плачеш! Кълна се, ако не спреш ще ти избода очите! Ще ни издадеш! - стисна по-силно раменете ѝ, а това изплаши допълнително момичето. Но спря да плаче. Хвана ръката на приятелката си и тръгнаха внимателно нагоре към палубата.
- Гарантираш, че са умрели? - прохлипа русокоската.
- Не. - капитанът не бе глупав. Виждаше го как я следи с поглед. Внимаваше за всяко нейно движение. Често я караше да яде от храната много преди да бъде сервирана, за да се увери, че не е отровена. Но онова, което не можеше да предвиди бе, че Ел не я бе страх да умре.
- Как така?! - подскочи момичето.
- Сия! Стегни се! Живота ми е в твоите ръце! Не ме карай да съжалявам! Носиш шишето, нали? Държиш го здраво! - стисна малко по-силно момичето и то заклати глава утвърдително. Не ѝ трябваше екипажа да умира. Трябваше ѝ малко отклонено внимание. Достатъчно, за да насочи кораба точно към скалите през които им предстоеше да минат.
Дланите ѝ обхванаха руля и тя бързо завъртя руля. Сега оставаше само да запазят нещата точно така.
- Ти! - кресна капитана притискайки обляната си в кръв уста. - Кучка! - Ел вече усещаше замаяността и трудността в извършването на движенията, но отказваше да се мръдне.
- Сия! Дръж руля! - блъсна русокоската от пътя си отправяйки се към капитана. - Ще умреш! Знаеше, че не бива да ме държиш толкова дълго на този кораб! Знаеше, че готвенето беше лоша идея, но позволи на екипажа си да решава вместо теб! - съскаше срещу му момичето. И изведнъж усети напрежение в гърлото си. Закашля се, а между устните ѝ потече кръв.
- Ще унищожиш и себе си! - усмихна се капитана сграбчвайки я за косата.
- Няма! - залитна Ел, но успя да сграбчи здраво яката на разкъсаната му риза.
- Елизабет! - проплака Сия на няколко метра от нея все още внимавайки кораба да отива точно натам накъдето двете момичета искаха.
- Стой там! - кресна Елис борейки се със зъби и нокти срещу едрия капитан.
Три
две
едно
Сблъсъкът бе неизбежен. Отломките се разхвърчаха из въздуха. Сигурността на водите поеха тялото ѝ и това на капитана. Дърпаше я към дъното, а в същото време се опитваше да изплува. Светът над нея започваше да губи светлината си, а захвата ѝ около капитана започваше да отслабва докато не изгуби съзнание.

:copyright:️ Crimson Day

by **the destiny** Tue Jan 07, 2020 4:38 pm

reserved

желаният от теб лик е запазен

богът ти покровител е нисшият бог - Леви (ще бъде пуснат в най-скоро време). поради факта, че той е прокуден от боговете вероятно хората ще те гледат малко странно когато разбират тази информация.
имаш седем дни, за да създадеш героя си. приятно писане!

- dark paradise;

- dark paradise;

Re: - dark paradise;