Lennox Walton

- Той е тъпо копеле, не разбирам какво трябва още да му обсъждаме. Заради него и неговата Алина сме в това положение.

- Аалия ...

- Алина, Аалия, така като ме гледаш, мислиш ли, че ме интересува?

- Пак ли си пил, Ленокс?

- ИЗЛЕЗ! - имам нужда от отговор на следния въпрос: защо когато кажа, че искам да остана сам с мислите си и виното си, винаги се появява някой, отнякъде, който иска да ми наруши единствения останал мир?

Общуването с мен не е много лесно, а точно в тези моменти на необходимо усамотение, направо е непоносимо, невъзможно и абсолютно безсмислено. Защо не нужно да изразяваме вербално желанията си, когато не се приемат на сериозно.

- Мога ли да знам какво правиш още тук, майко? - последната дума изричам с презрение.

Смятам я за толкова виновна, колкото виновен е и Хейдън. Не разбирам кому бе нужен целия този цирк. Ако знаех, че така ще се наредят нещата, щях да убия брат си, докато имах тази възможност, но не. Аз просто подминах лудостта му, защото не ме интересуваше. Сега също не интересува, но последиците от нея - те много!

- Ленокс ...

- Ленокс, Ленокс, Ленокс!? Какво, Ленокс? Пиенето ли ми е най-големият проблем отново. Какво се случи с перфектното ти синче? Хвана си пътя, но преди това се постара да хвърли такова черно петно над името ни, което поколения наред няма да могат да поправят, за да се задява с някаква прокудена.

Шамарът не закъсня. Не смей да говориш така с мен, Ленокс! Сигурен съм, че това щеше да каже, ако не бях спрял притока й на въздух с едно махване на ръката. Не бях особено адекватен в онзи момент, но достатъчно, за да се върна в креслото с прокъсана тапицерия. Допих съдържанието в чашата си, докато наблюдавах собствената си майка как се гърчи на пода. Беше ми писнало от глупостите на всички. Затова просто щях да ги убия един по един, за да се приключи със сагата по-бързо.

Признавам, целта ми не беше да я убивам. Не и в началото. После обаче в очите ми проблеснаха звездици и вече не можех да спра.

Виното свърши ... ех ...



Lennox Walton
24
Ordinary
Air manipulation
Luke Baines