i freeze and burn.

Да крадеш не бе лесно, както мнозина си мислеха. Не беше нито лесно за изпълнение, нито лесно да живееш с вината, че си лишил някого от предмет, може би ценен за него. Девойката не мислеше никога за парите, които беше откраднала, но предметите често подвигаха въпроси. Караха я да мисли за историята зад тях, дали бяха ценни. Не просто материално ценни, можеше да прецени цената на бижу с един поглед, но дали бяха сантиментално ценни... това винаги оставаше мистерия за нея. В така нареченият й дом имаше много такива неща - бижута, тежки книги с твърди корици и позлатени букви, счупено огледало със сребърен обков. Много от тези предмети Аурора пазеше, без да ги продаде за пари, представяйки си история зад всяко едно. Отнякъде прозвучаха стъпки. Можеше да ги чуе отчетливо, още преди да види приближаващия се мъжки силует. Бяха неравномерни, сякаш човекът залиташе. Стъпки на пиян, може би. Щом мъжът се приближи успя да разпознае осанката му, сетне съзря и лицето му. Олюлявайки се, седна тромаво на пейката до нея. Не беше нужно много време на момичето, за да се приближи, макар нещо да й подсказваше да не го прави. Бяха минали може би три седмици от последният и единствен път, в който беше видяла този господин. Медальонът, който беше задигнала, седеше сред онези вещи, които вероятно имаха история, но такава още не беше измислила за него. Можеше да види, че бе скъпо, вероятно щеше да го продаде за доста добра сума и да живее поне няколко месеца, но тъмнокоската все още не се бе решила на тази стъпка.
- Добре ли сте? - попита, докато сядаше до него на пейката. - Изглеждате така, сякаш имате нужда от помощ. - констатира с тих глас, който прозвуча мек и спокоен, някак приятелски, склоняващ човек да повярва в него. Оправи яката на дрехата му, която седеше някак раздърпано и я приведе в спретнат вид. - Така е по-добре. - говореше, насочвайки вниманието му в думите си, а не в действията си. А пръстите й вече ловко бяха откачили сребърната верижка на джобния часовник. И в този миг силният му захват стисна китката й. В паниката, Аурора дори не осъзна как успя да се измъкне, но миг по-късно вече тичаше по улицата.
- Спрете крадлата! - чуваше се някъде в далечината. Няколко човека препречиха пътя й, а още няколко тичаха подире й. Бе принудена да спре, но само за момент. Усети се хлад откъм нейна посока, а секунди по-късно ледът бе покрил площада, а гонещите я мъже се озоваха струпани един върху друг. Намери прикритието си в малките улички, успявайки да избяга за пореден път.

* Родена е в дълбоката зима на Хогорд, в нощ, когато северно сияние обагрило небето над студеното кралство, оттам идва и името й.
* все още не е част от Академията.