you could say i am a walking ouija board

[yuri.]

Yuri Smaragdina

"When your only company are the dead, at the end of the day you assume you are also dead."

Понякога, за да си черна овца трябва само да поемеш първата си глътка въздух.

Да се родиш под знака на Смъртта в дом, който почти фанатично почита Живота бе най-сериозното провинение, за което Табула Смарагдина можеше да си помисли. Но уви, въпреки всичко Юри си оставаше негов син - единственият от 6 сестри. Бедно семейство като неговото нямаше средствата да поддържа седем деца и пет от шестте сестри бяха разпродадени на Зредия. Остана му само най-малката, Елея, единствената в семейството, която го приемаше като нещо повече от паразит.

Почина, когато Юри бе на пет. Тогава видя призрак за пръв път. Нейния. Табула можеше да преглътне това, но не и факта че чуваше лая на семейното куче, идващ от стария гоблен на баба, след като лично бе убил проклетото псе предишния ден.

Не, повече така не можеше да продължава. Син или не, тази лоша поличба трябваше да иде там, откъдето бе дошла. Семейство Смарагдина служеше при един от благородниците на своя народ, бяха негови коняри - и противно на очакванията конете нямаха против със малкия. Табула бе един от личните приятели на благородника, и като такъв, лесно се бе добрал до ключа от семейната им гробница и съставил план.

Петгодишното дете знаеше, че семейството не го харесва, но отчаяно се опитваше да им се хареса, да ги омилостиви. Затова когато баща му го покани на разходка, той скочи - Табула караше на разходка само хора, с които се гордееше.

Но вместо гордост, Юри получи затръшната тежката каменна порта на гробницата. Бе сам в пълен мрак цели пет минути, но не това го накара да пищи с пълно гърло и да се свива на кълбенце в ъглите. А духовете. Десетки от тях - грозни, безформени същества, с различен цвят. Черни за естествени причини, червени за насилствена смърт. И едно малко момче, което едва бе открило дарбата си да вижда, чува и в известен смисъл контролира, като прикрепяше душа към предмет.

Пищя до прегракване. После проплака, скривайки лице в шепи. После се успокои. И се надигна да говори с привиденията. Те бяха добри с него - малко дете, само заклеймено от семейството си. На третия ден - ослепителна светлина и ангел. Но не такъв, за какъвто си мислите. Един от гробарите, по незнайни причини бе решил да отвори гробницата и намери Юри. Прибра го, и за пръв път след Елея Юри усети човешка топлина и нежност, насочени към неговото съществувание. Когато гробаря бе в гробището, и Юри бе с него, да прави компания на духовете и на паяците, които кръстосваха мястото.

Гробаря имаше малка тайна - макар тайната да беше едва ли не обществено достояние при положение погледите, които бяха хвърлени по неговото…. Трибуквие. И когато ковача, любовника на гробаря, се запозна с Юри, се влюби в малкото дете и стана вторият баща в уравнението - бе отписал напълно Смарагдина, освен по фамилия. Последваха дни на тренировки, където ковача го учеше да борави с оръжия, разходки из гробището, акомпаниран от някой дух - които също бяха в уравнението за семейство като безбройни ефирни баби, дядовци и прочее.

И така растеше до седемнадесетата си годишнина.

Казваше се, че всичко и всички имаха нишка на живота, и с достатъчно труд човек можеше да се научи да я вижда.
Това бяха пълни глупости.
Нишка имаше, но не трябваше труд, за да бъде видяна. Трябваше да си на прага на смъртта и да се измъкнеш на косъм.

Паяците обичаха Юри, и Юри обичаше паяците. Разбираха се - може би защото и паяците, и момчето, бяха неразбрани и заклеймявани като нещо лошо. Те бяха красиви създания, живеещи по свои собствени правила.
На седемнадесет, Юри бе тръшнат на легло, а треската го изгаряше отвътре навън и го тласкаше повече и повече към царството на Астерон.

Но призраците имаха друго наум. Юри никога не бе живял по своите собствени правила, но защо и да умира по чуждите?

И оцеля. А от премеждието му остана само паешката нишка. Виждаше я навсякъде около себе си, но мина време докато се научи какво значеше тя, и още повече, да се научи да я използва.

Юри виждаше нишката на живота като паешка нишка. Но я виждаше само в моментите преди тя да се скъса.

Използва това в битките си за оцеляване при постъпване в лагера - знаеше кога да нападне, и със знанията къде да уцели. Никога не се е славил с физическа сила, а с бързина, точност и логическо мислене, а сега и нишката - това му спечели милостта на Боговете и място там.

*Няма клаустрофобия, но не се чувства комфортно в тъмни затворени пространства
*Държи си тарантула за домашен любимец в една кутия, нарича се Ракхам
*Не обича да привлича внимание
*Не говори много, но наум за всичко си има мнение
*Прециализирал се е с тънки и малки остриета - например ками, но се справя добре и с меч

22 ||Ordinary people || Spirit manipulation + the beginnings of a low level Death Awareness || FC: Jason Ralph

[the legend]

Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

божественият ти покровител е Астерон.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане