istanbul but not constantinople

her name was birthday and she knew nothing else

young and a menace


Името ѝ беше Бърдей и тя не знаеше нищо друго.

Нито от къде бе дошла, нито как, нито семейството и роднините си. И името ѝ не беше нейно - наричаха я Бърдей, понеже бе купена като подарък за рождения ден на детето на един благородник, като лична прислужница.

Да, но коя мълния се подчиняваше на човешката прищявка и удряше там, където ѝ бе казано?

Бързо се превърна в страшилището на дома и поведе бандата аристократски хлапаци, към която се причисляваше и нейният "господар". Бе момиче, но бе двойно повече мъж от всеки един от тях, и от твърдата ѝ ръка и мълниите бяха пострадали не един или двама от шайката, които вече всички наричаха Ония на Бърдей.

Хлапетата, макар да бяха аристократи, а тя не, я приеха за своя родна сестра, персонала - за дъщеря, господарите - за семейство, и нейния благородник, Роджър ѝ бе подарил специален компас, който винаги сочеше натам, накъдето водеше Съдбата. Неговото семейство се занимаваше с изобретяването и поправката на магически артефакти.

Но уви, това доведе до гибелта им.

Разбойници дойдоха от пясъците, благородниците бяха изклани, персонала загина, бе предаден в робство или се присъедини към тях, а малкия Роджър също бе отведен, и Бърдей никога повече не го видя. Бе сама, скрита, докато приключи зверството, а после взе няколко дрехи, кесия със златни монети и една кама която бе видяла къде майката на Роджър я бе скрила и пое сама.

Компас, компас, къде ще бъде моята съдба?