Benjamin Walsh

Бенджамин Уолш не беше нищо повече от един напълно нормален човек. Самият той живееше в малко селце, където всеки знаеше всеки. Клюките бързо се пренасяха от уста на уста. Мястото беше малко, беше някак спокойно, никога достатъчно препълнено, че да се задушиш. Светът, който това малко местенце беше си създало, беше приятно.

Бен беше добър човек и се опитваше да помага, където и както можеше. Родителите му му бяха дали това възпитание и той бе успял да запази в себе си това, на което старците го бяха научили. Те бяха починали не много отдавна, ала животът продължаваше, работата не спираше, а Уолш трябваше да се грижи за своето собствено семейство. Бракът му беше уреден, ала протичаше в реда на нещата. Животът му сякаш беше кристално ясен и истински подреден, почти перфектен. И наистина беше така преди да загуби жената и детето си. Този пожар беше ги обгърнал, а тогава Бенджамин нямаше какво да направи, нямаше кой да му помогне и това, което му оставаше, беше да гледа не само как всичко, което бе имал, се бе срутило пред очите му, напълно изпепелено, но и цялото му село. Пожарът не бил тръгнал от дома му, но се разпрострял бързо и оставил много хора без дом. Много хора бяха погубени. Някои успяха да се спасят. След този ден нищо вече не беше същото. Този белег щеше да остане завинаги в душите на живите, починалите щяха да си останат такива, за тях нямаше връщане назад. За живите също нямаше. Освен в с помените.

Да си каже, че животът продължаваше, беше лесно. Той не обичаше истински тази жена, дори не смяташе, че би обичал някога някоя. Това погубено малко дете ... само за него наистина страдаше, ала сякаш нямаше време дори да стори това. В един момент помагаше на съгражданите си, искаше наистина да им помогне. В следващия момент вече не желаеше това. Сякаш нямаше какво да прави на това място, нямаше какво да го задържа. Семейството му беше отдавна зачеркнато и той не желаеше да бъде тук. Онова желание да помага, в началото, сега почти не съществуваше. Колкото повече се бъхтеше и се опитваше да изгради на ново нещо разрушено из основи, толкова повече му се искаше да се махне от тук и един ден го беше направил. Просто беше изчезнал, без да казва, каквото и да е било. Този ден беше и именно този, който сякаш разби всичките си принципи и тръгна срещу тях. И ако знаеше, че това беше най - правилното решение, отдавна щеше да е променил всичко в живота си.

пс: моля да ми промените името на b. walsh