Thomas Gardiner

Някога чудели ли сте се какво да правите като порастнете?!

Да или не?!

Е този въпрос никога не бе съществувал в главата на младият Томас,който от малък слуяше искториите на дядо си за далечни земи,за девойки в беда и подобни глупости.Да глупости защото в действителност не беше така.Действителността бе по-ужстна от която и да е приказка.Действителност която Томас опозна още в ранна детска възраст,ставайки неволен свидетел да убийството на един човек,на който той не успя да помогне.Това го потикна да стане силен,да няма никой който да му се опре в боя независимо от оръжието.Това го стимулира на догиди подготовка,на години обучение и тренировки и включване в какви ли не турнири и боеве.Томас имеше нуждата да е силен,искаше да е силен.Тази сила му носеше удовоствие,а и самочувствие че е нещо повече от останалите.Но това бе само в подрастващия му период или не.Той бе такъв и до днес.Нищо не го бе променило,нито ударите от продивниците,нито тези от живота.Томас продължаваше да се бори за всичко което иска и го постигаше.

Той искаше да е част от Лагера.Да е част от най-добрите мъже в страната и да е не просто някакйв си рицар,не той бе блазнен от нещо друго.Томас искаше да  е бродник.Да изпълнява мисии,да вижда различни места и да опмага.Помага е силно казано,по скоро да печели пари и да прави нещо което обича.А той обичаше само едно ниещо оръжята си.И по-специално лъкът му,подарък от баща му преди да умре.Лък който не значеше нищо за братята му,но за него бе нещо специално.Лък който го подтикна да напусне доба сии да изостваи отговорностите си в него като най-голям син.

Не му пукаше за семейното огнище или за бизнеса на семейтвото си.Той просто искаше да живее и щеше.Щеше да е прави това което обича а именно да е бродник.Нещото което го караше да се гордее със себе си и да му напомпа самочунствието още повече.

Дарба:спиране на времето