Azrion Holloway

Can sense and manipulate the fears in others. Usually, it is projected in his mind in different shapes. The strength of his manipulation depends on the strength of his concentration.

Още от дете Азрион знаеше, че е роден за нещо повече. Частично това се насаждаше от мисълта, че баща му нямаше други синове и след многобройни опити, последното от седем деца най-сетне дало на Райдър Холоуей така дълго мечтаният син.
Една от най-силните му черти беше именно това, че добре познаваше мисленето на другите. Знаеше, че когато го погледнат никога не биха помислили за него, като за източник на заплаха. Не притежаваше огромна и внушителна фигура, нито лицето му излъчваше олицетворение на гняв и сила. Добре боравеше с тази невинна маска, която лесно караше всички да забравят това, че беше ловък и бърз с почти всяко оръжие, а умът му реже като най-подострената кама във всички кралства. Умееше да се измъква от всяка ситуация с лекота и бързо всички в малкото му родно градче се научиха да не му се доверяват чак толкова бързо. Откриха, че зад зелените ириси играеха лукави пламъчета, които винаги говореха за някаква игра, която се съставяше в ума му.
Когато дарбата му се прояви за пръв път, Азрион не съзнаваше какво точно се случва. С времето е успял да изгради сравнително стабилен контрол, макар понякога да бива напълно изтощаван от това да не се впуска пълен напред със способностите си около хора, които счита за близки.
Освен самоувереност, лукавост и видимо чувство за превъзходство, Азрион страда от странна недоверчивост. Държи всички на една ръка разстояние от себе си, подозирайки, че прекаленото доверие може единствено да навреди. Тази плахост що се отнася до доверието понякога го кара да се чувства изолиран, макар и по свое собствено желание. Вълк-самотник. Или по-скоро: хитра лисица, която се оглежда за други хищници около себе си.
 

Израства в малко градче, като най-малкото от седем деца. Родителите му са възлагали големи надежди на най-малкото си отроче и вярвали, че ще стане достоен човек, който може би в бъдещето ще се издигне след някоя битка или просто ще случи на късмет, когато дойде времето да се задоми. Частично Азрион не ги разочарова -усъвършенства се в почти всяко оръжие и никога не пропуска момент, в който да прочете нещо, за да развива и ума си. Но, въпреки своите усилия, червенокосият винаги е бил по-скоро бърз и ловък, от колкото силен и заплашителен. Този "недостатък" бързо отчайва баща му, който не получава желания син, за когото си е мечтал.
Когато навършва седем години, Азрион за пръв път използва дарбата си несъзнателно върху една от сестрите си, която така и не се възстановява напълно от вълната на страх и паника, която е изпитала в онази ранна сутрин. Въпреки, че изпитва угризения за случилото се, Азрион бързо ги преодолява, след като усеща жестокостта на баща си за пръв път. Освен синини и рани, младото момче е трябвало да понесе думите за разочарование, омраза и ненавист, които тогава дори не разбирало съвсем.
В следващите години Азрион се превръща в красив и млад мъж, който лесно успявал да сътвори сбивания в близката пивница, както и да омае всички девици наоколо. Лесно се пленявали от огнените му коси и пламъците, които играели в зелените му очи. И, противно на очакваното, били заинтригувани от опасността и вълнението, които дарбата му носела върху "противника".
Въпреки всичко, нещо в живота на Азрион липсвало. Знаел, че това не е неговото място и ако остане в градчето само ще пропилее живота си. Имало нещо друго за него. Някъде там, някъде далеч.. А може би сам се убедил да вярва в това, за да напусне онова място и да подири късмета си другаде.
В една студена и дъждовна вечер Азрион напуснал родното си градче, без обяснение или сбогуване с когото и да било. Напуснал и никога повече не се върнал назад.