Rebecca Arcane

Животът е една постоянна променлива, която всеки един ден те вкарва в нови приключения и препятствия. Ала благодарение на тези препотствия се изграждаш като личност - борбена или сломена, готова да даде всичко от себе си или да се предаде още преди да е започнала същинската част, готова да използва и да жертва най-близките си, за да се добере до желаното или готова да се жертва за нечие друго удовлетворение.
Животът, съдбата, боговете, някоя от тези три върховни сили обаче имаше други планове. Изграждането на характер сякаш не бе достатъчно. Хората трябваше и да страдат по един или друг начин - родени с белези, белязани от живота в по-късен етап или прокудени в нищото, заради волна, неволна или лъжовна грешка.
Ребека бе жертва на някоя от тези грешки и невежеството на хората или върховните сили. Но гордостта й бе прекалено голяма, не можеше да я преглътне и да тръгне да се обяснява как този или онзи я е натопил, как някой се е подиграл с личността й и принцесата. Ако бе започнала да пледира, че е невинна щеше да изглежда още повече виновна. А гордостта й нямаше да позволи да се излага по този начин. Не че не бе наранена от липсата на доверие от страна на най-близките си и хората, които я познаваха.
Но животът в забравата може би щеше и да й хареше. Далеч от хорското мнение, далеч от негативизмът и сивотата. Далеч от осъдителните погледи, когато нещо не се направеше както всички искат и очакват.
Едно ново начало.
Миналото остава в миналото. Не може да се промени. Трябва да се живее с него. Защото опиташ ли се да го забравиш или игнорираш се променяш. А то е една от многото други причини успяли да те изградят като човек.

2 nights before
Преди две вечери нищо неподозиращата Ребека се излежаваше в леглото до малката си сестричка и й четеше приказка за лека нощ. Нямаше никой друг в скромният им дом, а малката все още не можеше да говори. Сигурно се чудите защо ви казвам това, нали? Е, скоро ще разберете.
Същата тази нощ в един дом, дом на принцеса, Ксая, да бъдем по-точни, се извършваше нещо незаконно, което щеше да изиграе лоша шега не на кого да е, а на самата Ребека Аркейн. Някой бе проникнал в дома на Аристър и бе откраднал ценни вещи, принадлещажи на принцесата. Но това сякаш не стигаше. Обирът не бе достатъчен за фигурата. Жаждата за кръв сякаш надделяваше. Фигурата посегна.

The next day
Ребека се събуди от силното тропане на входната врата. Кой беше? Какво го тормозеше? Когато отвори входната врата се учуди.

***
Никой не я защити. Единственият й свидетел бе малката й сестра, която все още не можеше да говори. Дори родителите й бяха засрамени - от дъщеря си или от тях самите.