hoist the colours high

by oberon; Mon Mar 23, 2020 10:04 pm

the pirate king

Oberon Faint | Outcast | Shapeshifting || FC: Sebastian Stan, Charlie Cox, Benedict Samuel

Част от кораба, част от екипажа, част от кораба, част от екипажа…

-Какво ще ми дадеш, за да те освободя от твоите десет години служба, както се бяхме споразумели? Какво имаш, което аз, Дейви Джоунс, да искам, моряко?

Той преглътна, опитвайки се да не диша, за да не вкуси отровния дъх на развалена риба, който капитана на Холандеца издиша в лицето му, опита се да не помръдва когато брадата от слузести пипала на страшилището на Моретата се извиваше към ерата му заплашително, и когато пистолетът на Джоунс, целият в корали, бе насочен право към сърцето му.

Част от кораба, част от екипажа, част от кораба, част от екипажа… Скандирането в ума му заглушаваше трезвените мисли, и го караха да се подчинява, въпреки че не трябваше. Не можеше. Той нямаше да бъде прокълнат и вързан за холандеца, не и той. На каквато и цена.

-Моя… Давам Ви моя първороден.

Недей, Татко!

***

Оберон Фейнт бе роден за живот в морето – люлка му бе кораба на господаря на баща му, заспиваше под звуците на чайки и здрав мъжки смях, бе закърмен с повече ром, отколкото мляко и на уста му бяха моряшки песни още щом проговори. Вместо на граматика и математика го учеха да връзва възли, да се ориентира по вятъра, слънцето и звездите, да стреля – както с пистолет, така и стоп и да се дуелира с меч.

Смяташе, че там му бе мястото.

Но стана на единадесет, когато вместо това получи ценен урок – не си играй със сили, които не разбираш. Болката от това да си сраснат с корали и наместо ръка да имаш щипци на рак го изгряше така, сякаш вътрешностите му се втечняваха до точка на кипене.
Първата година бе най-тежко. После свикна, а Дейви Джоунс, виждайки потенциал в него, го взе под крилото си.

Това бе урок номер втори на борда на Летящия Холандец – не всички са такива, каквито изглеждат.

Под опеката на Джоунс той се разви, и израсна.

***

И нека няма глъчка на радост!

Коленете му трепереха, но той продължаваше да слага крак пред крак.

Нека никой не обръща очи към небето с надежда!

Не усещаше ръцете си, но смътно си спомняше, че бяха захванати около лоста.

И нека този ден бъде проклет от нашите уста, защото ние ще събудим…

Потта се стичаше по цялото му тяло, мокреше челото и сплъстената му от водорасли и солена вода коса, докато той се бореше да удържи и завърти оргомният чук, който като свредел се развиваше нагоре с всяко завъртане и всяка негова стъпка. Дишай, издишай. Ти можеш.

КРАКЕН!

Всички спряха и отдръпнаха ръце и щипци от Чука на Кракен, и огромния свредел се завъртя отново и се сгромоляса обратно със страшен грохот, а вълните се разбунтуваха след ударната вълна на шока.
За цяла минута, нищо не се случи. След това се разнесе рев и тътен.

Звяра на Джоунс се бе събудил.

***

-Оберон.
-Капитане?
-Вече си станал мъж, моето момче. Колко години минаха?
-Осем, капитане.
-Вече си на деветнадесет, значи? За женене си вече, голямо магаре такова!

Дейви Джоунс се разсмя – странна гледка, за човек с октопод, наместо лице, и се облегна на своя орган, преди да се отдръпне и да стане. Тъмнокосият последва своя капитан към пристана дълбоко в сините глъбини, в които плуваше Холандеца.

В останките от наводнените кралства Вестра и Селия сега живееше морския народ – но за осем години сред екипажа на Холандеца, Фейнт не знаеше за съществуването на русалките – докато сам капитана не го заведе до едно от огромните бели цветя и го посочи.
-Там ще откриеш своята невеста.

Оберон разтвори венчелистчетата за да разкрие нежното тяло на русалка.
-Здравей, страннико. Какво правиш в моето цвете?
-Аз, ъ, такова, Капитана –
-А. Привет тогава. Аз се казвам Титания, дъщерята на Дейви Джоунс.

***

ТИТАНИЯ!

Тялото на любимата му бе разкъсано и обезобразено, хвърлено на една страна.

Капитане!

Дейви Джоунс още дишаше, но бе ранен тежко. Посочи към Ковчежето и измъкна ключа изпод брадата си, поставяйки го в ръката на Оберон. Част от кораба, част от екипажа.

Сърцето бе пронизано. Сърцето бе поставено.

Кралят бе мъртъв. Да живее Кралят.

Коралите, щипците, и морските звезди се олющиха и свлякоха, заменени отново с човешка плът, и кораба се претвори.

~~Холандеца имаше ново име и нов капитан.~~

”yo, ho, a pirate's life for me,”