Who can imagin it will be her?

Академия Аркана, не беше нейното място, нито пък Хоугорд. Както не беше и на никой Ашдаун. Беше тв, за да може да живее тук. Родителите й отдавна не бяха сред живите и тя обикаляше това място сама. Но не точно обикаляше и не точно сама, братовчед й доста често бе около нея. Споменах, че имаше цел? О, да. И тази цел беше Хекс Ашдаун. Изгубената Ашдаун. Изчезналата Ашдаун. Открадната Ашдаун.

Никой не можеше да знае, но Али беше сигурна, че скоро щеше да открие сестра си и щеше да го направи с цената на всичко. Защото беше запалена за това. Беше почти вманиачена. Искаше да знае къде е сестра й, искаше да я открие, искаше да има семейството, което беше изгубила и това семейство откриваше в лицето на изчезналата. Дори не знаеше как изглеждаше, но щеше да научи всичко за нея. Беше я сънувала. Предполагаше, че знае как изглежда.

Беше дребна, изглеждаше несериозна, но това не беше така. Тя беше готова на всичко, за да получи това, което й се полагаше и никой не можеше и нямаше да я спре да постигне целите си. Беше твърде целенасочена, организирана и ориентирана. Можеше да научи всичко, беше достатъчно да го иска това. А тя искаше и щеше.

Беше малко егоист, но това беше в чара й. Своето не го даваше. Искаше всичко за себе си. Дори търсеше сестра си, пак заради себе си. Не можеше да мисли за друг. Дори да се опитваше, не й се получаваше, а и не беше необходимо. Важното беше да намери това, което търсеше и да го вземе само за себе си. Без значение дали това щеше да е мъжа, когото обичаше или сестра й, или онази коричка хляб, която детето беше отчупило. Нямаше значение от кого и как, ако искаше, взимаше и дори не питаше, нямаше нужда.

Милата й физиономия заблуждаваше. Беше малко дяволче, което можеше да побърка всичко и всички, само трябваше да поиска ... ето пак. Всичко беше свързано с желанията й. Ако желаеше, щеше да има. Ако не желаеше, нямаше да има. Беше просто. Ясно. И при нея винаги беше вярно. Беше на 22. Беше голяма жена. Нищо, че я мислеха за 15 - годишна лигла, която не можеше сама да се изкъпе дори. На 15 - годишна възраст, вършеше повече мъжка работа, отколкото един мъж на 30. Така, че не беше нито малка, нито лигла и това можеше да го докаже само с действията си. А думите й можеха да изпепелят.

Беше опасна змия. И хората трябваше да внимават, когато ставаше дума точно за това зло същество. Беше добра, когато се налагаше, но само когато беше наистина положително. Иначе не. Не правеше компромиси, не й бяха необходими. Нямаше титла, но не позволяваше да й се подиграват. Целта й никога не е била да бъде велика, да бъде избрана.

- Хекс Ашдаун - изгубена сестра
-Thomas Gardiner- нейния грях и така любим братовчед