Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
» Връщане на герой.
Under the willow three...  EmptyWed Aug 17, 2022 11:43 pm by the legend

» Atarah of Mer
Under the willow three...  EmptySat Aug 13, 2022 2:43 pm by the legend

» "I have to... I need to hurt you" - Kingsley V. Collymore
Under the willow three...  EmptyWed Mar 23, 2022 1:39 pm by the legend

» Запази лик
Under the willow three...  EmptyThu Feb 17, 2022 1:31 pm by the legend

» ЗРЕДИЯ || Самюел Денси - Благородник - 19 - Max Irons
Under the willow three...  EmptyFri Jan 28, 2022 10:57 pm by the legend

» 'You can't save everyone, though Gods know you try.'
Under the willow three...  EmptySun Dec 26, 2021 12:24 pm by the legend

» БОЖЕСТВО || Крея - Прокуден Нисш Бог - Бурите - Lea Seydoux
Under the willow three...  EmptyTue Dec 21, 2021 9:05 pm by the legend

» Narhemia Asaro - TAKEN
Under the willow three...  EmptySun Dec 19, 2021 9:30 pm by the legend

» БОЖЕСТВО || Арис (Терор) - Нисш Бог - Страхът - India Eisley
Under the willow three...  EmptySun Dec 19, 2021 9:00 pm by the legend

Who is online?
In total there are 14 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 14 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 118 on Fri Jan 26, 2024 9:04 pm

Under the willow three...

2 posters

Go down

Under the willow three...  Empty Under the willow three...

Post by helia Wed Apr 01, 2020 1:06 am

Helia
twenty X ordinary/the camp
illusion manipulation

fc: Gigi Hadid


Капките танцуваха във въздуха падайки от небето и слагайки край на съществуването си при нежния допир на така жадуваната земя. Разстилаха се уморени от пътя си и постепенно започнаха да образуват локвички. Малки океани увеличаващи се с всяка една танцуваща вълничка, която се сливаше с предишните.
Паветата лъщяха под лунната светлина. Тишината обгръщаше в своята задушлива прегръдка цялото кралство. Тъмнината се просмукваше във всяко едно ъгълче, което можеше да намери. Рядко разположените фенери едва осветяваха тъмните улички.
Плис.
Спокойствието на близката локва бе обезпокоено. Фигурата изпръскала всичко наоколо със скоростното си преминаване през локвата, принадлежеше на момиче. Дългата коса на раменете й подскачаше на всички посоки. Разпилените кичури заставаха на различно място всеки път щом направеше следващата крачка закривайки лицето й. Очите й опитваха да прогледнат в тъмното. Кожата на дългокоската бе настръхнала от студа, който забиваше безжалостно нокти в обитателите. Крехката й фигура се носеше бързо. Дишаше едва-едва. Сърцето й изпомпваше толкова много кръв, че цялото й тяло пулсираше. Ръката й притискаше силно коремната област. Краката й действаха инстинктивно. Знаеше къде ще може да спре и да се остави на почивка. Оставаше само една пряка до заветната цел.
В главата й светеше малка червена лампичка, която крещеше Бягай!. Това и правеше. Минаваше по мокрия, хлъзгав път слушайки всичко, което казваше тялото й. Всяка клетка повтаряше едно и също. Копнееше за почивка. Копнееше да спре за минута и да си поеме голяма глътка въздух. Задушаваше се. Усещаше как кислорода не й достигаше. Крайниците й изтръпваха бавно забавяйки функциите си. Сърцето й беше на път да изскочи от гърдите й. Притисна ръка още по силно към корема си. Надяваше се, че болката, която изпитваше щеше да я съвземе, да повдигне адреналина в кръвта й и да я дари с последни сили, за да стигне до ъгъла на улицата. Вече виждаше целта си. Оставаше й просто да изтича последните метри. Вече си представяше блаженството, което щеше да изпита от почивката, която й предстоеше.
Зави зад ъгъла. От острия завой се подхлъзна и се строполи на земята. Болката разтърси всяка една кост на тялото й. Присви очи в болезнена гримаса. Сви се на кълбо готова да крещи. Трябваше да направи още няколко крачки. Последни няколко крачки. Пое си дълбоко въздух и стисна зъби понасяйки болката. Преглъщайки собствените си писъци.
Изминавайки разстоянието изпълнена с агония се облегна на дървената повърхност. Вратата зад гърба й изскърца заплашително и поддаде под тежестта й. Момичето не успя да реагира и не след дълго усети сблъсъка на главата й със земята. Не обърна внимание на болката и си пое дълбоко въздух. Сякаш до сега някой бе потопил главата й под вода, а сега имаше възможността да диша. Нямаше време да издиша въздуха, а веднага поемаше нова глътка кислород. Сърцето й прескачаше като лудо. Надигна леко глава и погледна надолу към ръката, която здраво притискаше коремната област. Цялата беше покрита в кръв. Вдигна несигурно, трепереща. Раната бе сериозна. Нямаше да се размине без шевове.
Съжаляваше. Знаеше, че онзи има нож. Знаеше, че няма да се зарада от срещата им. Израснала сред съществта криещи се гората - Хелиа бе заприличала на едно от тях. Знаеше, че отново ще се случи така. Радваше се, че събра сили и избяга. Изненада се от самата себе си. Нямаше представа, че може да бяга толкова бързо. Знаеше, че адреналина в кръвта й й бе помогнал да не чувства болката от прободната рана, но постепенно агонията започваше да се усеща. Прехапа силно устни опитвайки се да задържи болката в себе си. Знаеше, че е изгубила прекалено много кръв. Усещаше се замаяна въпреки, че вече бе легнала и всеки мускул по тялото й бе в екстаз от почивката им в момента.
Всичко се въртеше около нея. Чуваше пулса си. И изведнъж различи стъпки. Изви глава нагоре с надеждата да минат скоро от тук. Отклони поглед към тъмнината навън и забеляза познати фигури. Не очакваше да са толкова настоятелни. Мислеше, че им се е изплъзнала още на втория завой. Очите им сканираха периметъра. Хел се съсредотучи и създаде поредната илюзия. Тук къща вече нямаше. Не и за тях.
- Какви ги вършиш! - чу изсъскването зад себе си. Немощна усмивка се изписа на лицето й, а секунда по-късно всичко потъна в мрак. Изгуби съзнание.

:copyright: 2981 12289 0
helia
helia
Ordinary
Ordinary

Posts : 63
Join date : 2020-03-27

Back to top Go down

Under the willow three...  Empty Re: Under the willow three...

Post by the destiny Wed Apr 01, 2020 1:21 am






Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

покровител - Сидия.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане


the destiny
the destiny
The Destiny
The Destiny

Posts : 494
Join date : 2019-11-26

https://domus-tenebrarum.forumotion.eu

Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum