Willow Spring

Willow Spring
17
Shapeshifting
Peasant
Tati Gabrielle / Vanessa Morgan


Беше лесно да държи маската пред лицето си. Да се преструва, че всичко е наред, че с нея нищо не се случваше. Повечето мислеха така, но ... всички грешаха. Тя нямаше маска. Не се притесняваше от чувствата си. Просто на този етап от живота си, просто не ги притежаваше. Чувстваше се празна, но нямаше проблем с това. Хората й казваха, че трябваше да се отпусне, да се опита да допуска хора до себе си ... обаче истината беше, че не й беше нужно да се отпуска. Тя не криеше себе си. Тя беше това, което е. Не че не допускаше хора до себе си ... просто нямаше нужда от хора. Справяше се сама, с каквото се наложеше да се справя. Е, да ... понякога имаше нужда от помощ, от напътствия, но което можеше да направи наистина сама, го правеше. Не отлагаше днешната работа за следващия ден. Гледаше да прави всичко навреме и да се опитва да достига до най - доброто, което може да даде.

Успя да се докопа до Аркана. Беше чисто любопитство. Беше само на 15, когато постъпи в нея. Имаше много неща, които не й бяха ясни, много неща, които имаше да учи, те донякъде я привличаха. Искаше да може да си вземе, колкото се може повече информация. Любопитството й имаше граници, но ритуалите и отварите искрено я вълнуваха. Предимно отварите. От малка се опитваше да прави разни неща, естествено, убиваше плъховете, които успяваше да улови. Трябваха й за експериментите. Сега беше далеч по - добра И не беше убила никого ... е, поне за сега. Надяваше се, че нямаше да го направи. Освен ... ако това не бе целта й, но засега такива мисли бяха доста далеч от съзнанието й.

Обичаше да рисува. Но го правеше ужасно рядко. Дори твърде. Когато го правеше, обикновено не беше в настроение, а това тя да има изобщо някакво настроение, което нервната й система да възприемеше за изключително различно от останалите, не беше никак рядко срещано.

Семейството й не беше особено заможно. И като цяло живееха предимно година за година. Но тя никога не бе чувствала липса, както и никой член на семейството й. Освен една година. Която бе оставила черно петно в живота им. Майка й беше твърде болна и не се грижеше добре за себе си, а тогава Уилоу не можеше да й помогне никак. Сега може би щеше да се замисли и да открие начин, но тогава ... тогава не можеше. Жената бе починала. А след това животът не могъл да продължил по старо му. Но и не бил тотално съсипан. Бащата на Спринг никога не я изоставил, бил тъжен, по едно време използвал алкохола, за да замъгли спомените си, но когато осъзнал, че това нямало как да стане, просто спрял и продължил от там, докъдето е спрял. Уилоу не е напускала Аркана от две години и не знае какво се случва в живота на баща си. Като дете не е имала почти никакви приятелки, защото я смятали за странна. Вероятно и тук не е много по - различно.