No grave can hold my body down.

Aspen | shadows of the seven sails | 25 | FC: Summer Bishil

Everything I've ever done
Everything I ever do
Every place I've ever been
Everywhere I'm going to
It's a sin.

- Кланят се, дъще, на грешните кумири. На тези които се преструват на спасители, а всъщност са просто поробители. Дори майка ти, ах, майка ти.. бе толкова красива, но и толкова поробена. Тя не бе от нашия свят, нито пък ние от нейният.. и все пак, тези очи които носиш, бяха същите, които ме изкушиха. - все още помнеше този разказ от своя баща, който също бе сред редиците на Сенките на седемте платна. Бе един отличен шпионин, които не се разтапяше лесно пред нищо - нито сълзи, нито молби, нито пък красивите жени. Ала майката на Аспен бе различна, тя бе грехът, който го накара да се пропука. Да се пропука, но не  и разчупи. Отдаде се на плътските удоволствия с Кармен само и единствено за да си създаде своя наследница, която щеше да отведе от онзи грешен свят и да отгледа в онзи, различния, свободния, непоколебимия, Границата. Имаше ли любов в сърцето си за Кармен? Имаше ли милост към нея? Имаше ли значение? Халфдан ‘’Белязания’’ трябваше да има наследници - искаше най-много от всичко да е момиче. Момчетата бяха прекалено импулсивни и избухливи, докато момичетата бяха винаги премерени, по-изпипани в своята манипулация. И не боговете, а Кармен го дариха с исканата дъщеря, която нарече Аспен. Изтръгна я от ръцете на преди часове родилата Кармен и изчезна в нощта, като черен демон без да остави никакви следи зад себе си.  Нямаше да допусне никой от онези богове да я бележи със своите заробващи дарби и слава на съдбата, такива така и не се проявиха защото Аспен отрасна в пределите на Границата.
- Не се влюбвай в никой от тях дъще, не се влюбвай в никого никога. Любовта поробва сърцето и замъглява умът, а твоята мисия е съвсем друга, твоята мисия е да изследваш и докладваш.. за благото на всички. Ние сме боговете тук, всички живеещи и трудещи се за Границата. - това бе следващия урок който получи от баща си на ранна възраст. Той и флотилията от която бе част я отгледаха толкова добре, че Аспен никога не почувства липсата на своята майка, която още от малка бе започнала да презира. Презираше и всички онези, които се кланяха сляпо на боговете, които си играеха с тях като пионки и ги намрази още повече когато убиха баща й тъй като разбраха че няма дарба и го сметнаха за един прост прокуден. Ала Аспен прикриваше тази своя огромна ненавист зад красивото си лице и своята манипулация, карайки всички които пожелае да танцуват в нейния ритъм.