Близнаците на Ерик Брукс бяха едни от малкото, които можеха да се похвалят с божествен произход. Тяхна майка бе Розет, явила се като прекрасен сън пред баща им - самият директор на Лагера. Богинята на емоциите не се славеше с това, че обича да посещава смъртните редовно, но бе направила Ерик истински щастливец, дарявайки го с две прекрасни и даровити деца. Не бе ги дарила със своята стихия, но боговете, които бяха го направили, никога не оставаха разорачовани от двете момчета. Още от деца двамата се справяха отлично с оръжията, учеха се да владеят силите си дори преди да дойде тяхното време да се обучават в Дома на нощта, а когато бяха на дванадесет - дори преди да дойде заветната възраст Фос да ги избере за нови попълнения на Лагера - двамата вече си бяха осигурили място там, а меките ветрове, които Розет пращаше, им нашепваха, че светлото бъдеще ги очаква.
Двамата се превръщаха в умели воини, достойни да бранят родното си кралство Итиус, а баща им, оценил потенциала, който Зет и Зен носят, дори ги бе взел за свои помощници - отговорност, която те двамата приемаха с отворени сърца. Имената им бяха добре познати всекиму, а усмивките им никога не слизаха от лицата им. Едно от десетките им значими постижения бе именно това, че крал Лео Рини ги бе дарил с титлата на Герои, задето, с цената на кръв и рани по собствените си тела, бяха спасили живота на Алис и Дорин Рини от нападение на зверовете в Мер. 

skill: madness manipulation (healing&inducement)

Всичко изглеждаше обещаващо за тях поне до деня, в който дарбата на Зет не бе станала по-силна от него. Още от дете той изпитваше затруднение с божествения си дар, но Зен винаги бе там, за да му помогне да се пребори с всичко това. Той бе неговият пристан на спокойствие, но може би именно това, че двамата бяха неразделни, бе причината онзи мръсен белег да се появи върху ръката на по-големия от двамата близнаци. Ревността, която изпитваше към брат си, бе отключила у него целия този хаос. Бе подтикнал група младежи да отнемат животите си, скачайки от една висока скала и оставяйки след себе си единствено ехото от писъците им да кънти в ушите на Зен. А Зет просто дърпаше конците на всички им в онзи момент. Буквално и преносно.
Повдигна ръкава си заради странното си усещане и там съзря символа на Прокудените. Онези, които нямаха място никъде. Които никой не желаеше. Които не създаваха нищо друго освен проблеми. А сега се бе превърнал в един от тях.
"Зен..." 
По-малкият близнак направи крачка назад. След това още една. Трета. Четвърта. Но това бе всичко. Не можеше да се отдалечи от него повече - обичаше брат си прекалено много и дори прокуждането не бе достатъчно, за да го откъсне от него за постоянно. Знаеше, че дори елементарната помощ рискуваше титлите му, силите му, дори живота му. Но не можеше, защото бяха свързани по начало...

skill: puppet mastery (the ability to control humanoid forms)