I am burning alive;

by Alina; Mon Feb 10, 2020 3:36 pm

Кошмар.
Всичко това бе просто един кошмар.
Родителите й не бяха мъртви.
Всичко това бе породено от треската.
Семейство.
Семейството е там, където е сърцето - казваха хората. Истина ли беше или лъжа? За Бунтовниците не важеше. Или поне така си личеше. Всички бяха едно "семейство", едни познати, обединени от една обща цел - мъст. Мъст за погубените души в жътвата. Мъст за техните близки. Дори и родителите й се бяха превърнали от нормални любящи хора, в безмилостни убийци. И тя бе като тях, докато не срещна него. Тогава сякаш целият й свят се преобърна. Думите му сякаш успяха да я накарат да се замисли над случващото се.
- Рейвън, имаме мисия за теб. - брюнетката трепна при споменаването на името й. Стомахът й се преобърна. Усети, че нещо не е наред. Усети, че задачата ще е непосилна, само по начинът по който бе изречено името й. Това дори не бе името й. Това бе прякорът й. В тези моменти знаеше, че е неизбежно.
Не можеха да искат това от нея. Не можеха да искат да убие част от неговото семейство. Това бе нечестно. Светът бе жесток. Но защо тя? Защо точно тя, трябваше да извърши това масово убийство. Те знаеха. Те знаеха и не желаеха една от най-добрите да се превърне в развалина, заради едно увлечение. Не желаеха да се превърне в мекушаво момиченце, което не може да посегне на човешки живот.
Колкото и да не искаше, трябваше да го направи.
Денят, в който трябваше да убие дойде. Алина бе облечена в обичайните си черни дрехи, с които извършваше всички убийства. Нощта беше същата, като тази, в която бе влязла за първи път в дома му, за да го убие. А сега... Сега нямаше избор. Родителите й щяха да я придружат и да видят дъщеря си в действие. Трябваше да измисли бързо решение на този проблем. Семейството й или неговото семейство? Трябваше да има и трети вариант. Но все още не бе готова да си помисли за него.
- Пристигнахме, Лина. Слизай. - устните на майка й се изкривиха в съвсем лека усмивка. Осъзнаваше колко ужасно изглеждаше отстрани. Но не можеха да искат това от нея. Подчини се и слезе от колата. Погледът й зашари из сградата. Беше голяма. Всяка една стая светеше. Можеше да види част от украсите през големите прозорци.
Преглътна тежко и пристъпи напред.
Пое си дълбоко въздух.
Не осъзна кога бе стигнала до вратата и тогава издиша насъбралия се въздух в дробовете й.
Докосна дръжката и отвори вратата рязко. Очите й бяха празни. Нямаше я малката светлинка, която ги караше да изглеждат живи. Сега тя бе жив мъртвец. Те я последваха видимо доволни. Кимна на познатите й със съвсем лека усмивка. Той я беше забелязал и се опита да я приближи, но баща й го хвана.
- Действай или никога повече няма да го видиш. - камата се допря до шията му. Какво се бе случило? От кога не се интересуваха от собствената си дъщеря? От кога искаха да я гледат как страда? От кога от едно семейство се бяха превърнали в непознати?
Алина извади внимателно камата от ботуша си и огледа за последно хората в залата. Те или семейството ти, Рейвън? Избирай бързо. Нямаш време. Имаше още един вариант. Той не беше правилен. Беше егоистичен, но поне нямаше да я съди никой. Нито щеше да бъде герой, нито убиец. Щеше да бъде просто една страхливка.
- Съжалявам. - гласът й беше пресипнал. Погледът й за последен път се впи в неговия. Устните й се изкривиха в тъжна усмивка. - Съжалявам. - изрече за последен път преди да забие камата в собственото си тяло. Не можеше да позволи тези хора да умрат от нейните ръце.
Тялото й се строполи на земята. Една единствена сълза се бе търкулната по красивото й безжизнено лице.
Изборът бе направен. Бе направен още в самото начало, просто я беше страх да си помисли за него.

Alina Elegina / Raven.the ordinary people; camp member; pyrokinesis; scar - little flame; age: 22
FC: Emily Didonato

by **the legend** Mon Feb 10, 2020 8:40 pm

Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

патронът ти е Влавий.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове
сред нас и приятно писане

I am burning alive;

I am burning alive;

Re: I am burning alive;