Alain - CLOSED

by **hex~** Mon Mar 16, 2020 12:00 am

A L A I N

22 Outcast (by choice) jamie dornan

А

лен от малък беше зарязан на произвола на съдбата. Дори много преди брат си бива прокуден от Лагера. Но Ален, за разлика от брат си, за който знаел от самото начало, бил постъпил в Лагера преди много преди брат си. Всъщност Ален знаел за синята кръв, която текла във вените му, както и в тези на брат си. Успял да открие роднините си след доста години на мизерия. За разлика от брат си, Ален нямал на кого да се опре, когато имал нужда от това. Не живял добър живот твърде дълго време. И все пак станал част от Лагера, където бил се решил да подготвя подлия си план за отмъщение. Отмъщение над това, че просто не харесвал брат си. Да не говорим, че живеел добре живота си, не бил прокуден. Но пък в същото време имал наглостта да бъде щастлив.

Ален беше доста злобен още от малък. Просто никога не се беше радвал на чуждата радост. Но това било продукт на годините, в които отнемаха, поругаваха неговото собствено щастие. Винаги бе искал просто да бъде оценян, да бъде добър с околните, но как да бъдеш добър с някой, който не е добър с теб? Така се беше малко по - малко зараждало това желание да съсипе и унищожи всички, които не можеше да понася.

В началото разглеждаше прокуждането си като нещо лошо, но в следващия момент осъзнаваше, че така беше толкова по - лесно да съсипва хората около себе си.

Беше помел доста жертви първата година, после всяка следваща. Караше ги да му помагат, като след това случайно успяваше да покаже дагмата на лявата си ръка. Така бързо убиваше жертвите си, а дори не правеше нищо по този въпрос. А след това бързо се изнизваше.

Беше забавно.

Винаги бе било.

И винаги ще бъде.