Beatrix - CLOSED

22 Ordinary (by choice) eiza gonzalez

еатрикс беше бясна на света. През повечето време. Никога не е била доволна от живота си. Дори да й поднесяха всичко на тепсия, нямаше да си вземе. Обичаше нещата да стават по нейния начин, но също обичаше да получава, което искаше. Затова не питаше, не чакаше разрешение, просто отиваше и си взимаше, каквото й беше необходимо. Тя беше такава. Ако искаше нещо, щеше да си го вземе, при това на всяка цена. А това, което искаше, беше нещо малко, нещо простичко, което можеше лесно да отнеме, но предпочиташе да гледа как страда до последно.

Хекс ... винаги беше в сенките. Винаги я наблюдаваше и винаги знаеше какво щеше да й се случи. Защото всичко лошо, сполетяло Хекс, беше подарък от Беатрикс. Обичаше да я гледа как се мъчи. Обичаше да вижда как страда.

Селото, в което Хекс бе живяла, бе подпалено. Много хора бяха умрели и причината се криеше точно в един човек - Беатрикс. Беше убила и изгорила всичко, което Хекс обичаше точно в нощта на Жертвоприношението, когато Хекс бива прокудена. Но това е просто щастлива за Беатрикс случайност.

За нейно нещастие, Хекс не се прибира у дома си и досега не знае какво е сполетяло мястото, което някога бе наричала свой дом.

Ала това няма да бъде сложна задача за Беатрикс. Скоро щеше да се яви пред близначката си и отблизо да я вижда как се съсипва. Напоследък я беше изгубила от погледа си. И много силно копнееше отново да види сълзи в онези очи.