Marcus Wright| FC: Matthew Daddario | 23 | the camp| RESERVED

Каква е разликата между художниците и писателите?
Ако едните разполагат с лист хартия, няколко молива и само един шанс да предадат мислите, чувствата и желанията си, то вторите разполагат с безброй опити да сътворят съвършения герой, съвършения образ. Ако художниците притежават само една гума, която не просто не поправя, а дори унищожава труда им, превръщайки го в неясна, зацапана и противна драсканица, то писателите разполагат с един клавиш, който може да им даде нов шанс. Започват на чисто. Без да се налага да се разделят с досегашния си труд. Натискаш и готово.
Отначало.
Започни отначало.
Лесно е. Думите са лесни. Те описват, насочват, разказват. Трудно е един писател да остане неразбран. Защото всичко е там. Малки знаци, насочващи към мисълта му. Черни чертички, развихрящи въображението му. Трудно е един художник да остане разбран. Разполага само с молив, с бои. Фигурите насочват към лъжа. Линиите скриват мисълта. Цялата му душа потъва в графита, за да се разлее в мистериозна картина.
Дългите пръсти раздират белия лист.
Отначало.
Започни отначало.
Писателите са щастливци. Те никога не са сами. Безбройните образи, които се въртят в съзнанието им, създават свят, изпълнен с приятели, врагове, любовници и разбити сърца. Могат да създадат всичко. Героите им са като пластелин – оформят се по усмотрението на човека зад листа. И никога не си тръгват. Да си художник е самотно. Платното разкрива истината, красива или грозна, плашеща или успокояваща. Не можеш да я манипулираш, нито да я промениш по начин, който да ти донесе покой. Героите си тръгват, а на тяхно място идват нови, които за няколко секунди успяват да запълнят празнината. За няколко секунди се губят в тишината.
Моливът се чупи.
Отначало.
Започни отначало.
Никога не ме е бивало с думите, затова се превърнах в художник. И така преборих сънищата си.  
Сънищата са умела игра на съзнанието ни. Затвор, в който мислите се блъскат и изкривяват. Превръщат в реалност това, което никога не е и няма да съществува.
Случвало ви се е да се събудите и няколко дълги секунди да не можете да осъзнаете дали това, което току-що сте преживели е истина или плод на въображението ви, нали? На всеки се е случвало. Дори на мен.
Нямам ясен спомен кога се появи това неистово желание да пресъздавам сънищата си върху бял лист хартия. Ако трябва да съм честен, никога не съм предполагал, че мога да рисувам. Но търсех начин да се отърва от всички тези картини. И белият лист се превърна в най-добрия ми приятел.
Постепенно започнах да виждам непознати образи. Образи, които объркваха съзнанието ми, но бях убеден, че не са нищо повече от най-обикновена игра на въображението ми. Изкривена шега. Месеци по-късно, когато се озовах в Лагера, разбрах, че това е част от способностите ми и непознатите картини не са били плод на моето пагубно съзнание, а на чуждо. Единствено липсата на какъвто и да било контрол над това, което мнозина наричаха дарба, бе довело до случайните и не дотам желани посещения в умовете на напълно непознати хора.
Всички тези образи намираха своят еквивалент върху платната ми. Защото само така успявах да успокоя бушуващите си мисли. Само така успявах да получа така желания контрол.
Не исках живота ми да се променя толкова драстично. Но нямах избор. Майка ми бе избрала греховния път на прелюбодейците, а предателството й бе родило… Е, мен. Така или иначе никога не съм познавал баща си. A скъпата ми майка изчезна без каквото и да било предупреждение. Хилядите ми въпроси останаха без отговор.
Вероятно никога нямаше да достигна до отговори.
Затова сега съм просто художник. Който сменя молива с лък.
Късам листовете с непознати образи…
… и започвам отначало.