Domus Тenebrarum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Navigation

Log in

I forgot my password

Latest topics
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest :: 1 Bot

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 36 on Fri Jan 24, 2020 10:56 pm

Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED

Go down

Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED Empty Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED

Post by yuri. on Wed Feb 12, 2020 10:33 pm


the notorious prince of thieves
EDEN CAHEN || ORDINARY || ANIMAL TRANSFORMATION (HAWK, JACKAL, TARANTULA) || 25 || HALE APPLEMAN


Кой не знае за опустошената, опожарена и сравнена със земята Грида? Кой не е чувал за нея? Такъв човек не съществуваше на територията на петте кралства - легендата как Влавий в гнева си бе унищожил кралството бе предавана като детска приспивна песничка от уста на уста и поколение на поколение.

Да, всички знаеха историята за повърхността на Грида. Но кой знаеше за това, което бе скрито под изгорената от жаркото слънце пръст и пепел?

Пепелищата и огньовете, бурните ветрове носещи пясъците на Итиус към тази земя и мъртвешките жеги, които върлуваха не бяха спирка за неуморните кервани, които бавно със своите камили прекосяваха тези пустини и каньони, издълбани от мощни бързеи, горещо слънце и могъщ вятър.

А там в привидно малките пещери свързани в поредица от сложни тунели оформящи скривалище под земята, скрити за простото око, чакаха притаени най-известната банда крадци, известни по тези земи.

Наброяваха ни повече, ни по-малко от четиридесет души, увити в черен лен от глава до пети, въоръжени до зъби и само очаквайки с трепет и най-малкия знак от своя лидер, преди да се спуснат по стръмните скали надолу с пъргавостта на планински козли и хъса на пуми за да заграбят плячката на нищо не подозиращите търговци.

А лидерът им беше най-опасният, и най-красивият. Лесно бе да го забележиш - наместо лен той носеше от най-скъпата черна коприна, и златни накити (като най-забележими бяха пръстените със скъпоценни камъни - по един за всеки пръст), а гарваново черните му къдри улавяха слънцето между кичурите. С лице и име напомнящи за ангелски криле и райската градина и нрав коварен като деветте кръга на ада Идън Каен, известен още като Принца на Крадците, плячкосваше по тези земи с бандата откак се помнеше. Бе роден и закърмен с кръвта на невинните жертви, и в сините му очи, дебело подчертани с молив цвят въглен така, че да приковават и смразяват, далеч нямаше да откриете милост, щом стоите между него и съкровището което искаше.

Да, те бяха страшилището на Грида и всички търговци трепереха щом чуеха за тях - но една нощ всичко се обърка.

Когато стражите нахлуха през техните тунели, избиха мъжете му и заграбиха съкровището, за да го приберат в държавната хазна, на Идън не му оставаше нищо друго, освен да се скрие, заменяйки човешкия си облик с обвивката на тарантула, и вкопчвайки се в единственото нещо, което можеше да спаси от предишната си слава - малкият пръстен със сапфир, който стоеше на лявото му кутре. Бе прибран заедно с пръстена в торбата с други дребни неща.

След неколкодневният конски бяг до границата на Етаха, остана в една бижутерия до кражбата, при която той и неговият пръстен бяха заведени в Хогорд, и в едно долнопробно заведение, където ставаха нелегални залагания.

Крахът на неговото блаженство бе настъпил, и настъпиха трудни дни за Идън.

***

Тарантулата го усети много преди да види големите ококорени лешникови ириси вперени в него с една особена искрица.
Този беше странна птица.

-Хей, къде е Анджело?
Анджело беше редовен играч в тяхното заведение. Имаше ужасен късмет през повечето време и бе натрупал солиден дълг, но упорито продължаваше да идва в опит да спечели достатъчно, за да се издължи. Трагична гледка.

Момчето (защото можеше да се нарече само така - Идън не вярваше да не на повече от седемнадесет) вдигна глава.
-Днес аз ще играя вместо него. Аз съм сина му.
-Ти ли бе, хлапе? Как пък не, каква е тази подигравка.
-Моля ви, нека играя вместо него.

Гласът му бе тих, но изострените сетива на Каен му чуха всяка нотка и той си помисли че харесва гласа на този нов участник.
-Хубаво де, хубаво, като си решил. Как се казваш и какво залагаш.

Идън се покатери върху пръстена за да вижда по-добре.
-Казвам се Юри и залагам живота си в замяна на дълговете на Анджело ковача.

Смело хлапе. Но много глупаво. Нямаше как да спечели.
Това, което Идън не знаеше, беше че Юри Смарагдина носеше ужасен късмет. Наистина кошмарен късмет, където и да идеше го следваше по петите и поваляше всички наред около ореховокосият - всички, освен него.

-Знаеш правилата, нали? Два рунда и две игри, трябва да спечелиш и двете за да стане каквото и да било - ако не всичко отива за господаря на кръчмата. Подай си ръката.

Юри даде ръка, и в дланта му бе поставено кубче захар, след което той и шестимата други участници подредиха ръце в кръг. В средата на кръга имаше един голям, много дебел плъх, който дремеше с досада преди да вдигне туловище и да започне да души с интерес въздуха. Стрелна се към единия играч - стар господин с прошарена коса и благороднически дрехи, и с най-мазната усмивка, която можеше да има човек. Тихите шепоти на "Да, точно така, давай, ела!" бяха сменени с отчаяние в момента в който плъха спря на няколко сантиметра от ръката му и смени посоката преди да тръгне към протегнатата ръка на Юри, който с каменно изражение наблюдаваше случващото се.

И плъха взе захарчето от неговата ръка.
-Не, по дяволите! Как го накара да дойде при теб, малък нещастник.
-Моля ви сър, нищо такова не съм правил. Мишката ви сама реши че не сте ѝ интересен
.

Втора игра.
Мъжът сложи топче и го покри с чаша. После до нея постави още четири чаши, и започна да ги размества - толкова бързо, че тарантулата не можеше да ги следи с всичките си очи, но местейки поглед върху останалите, той видя че ирисите на момчето не се местеха следвайки ръцете, както очите на другите.

Накрая разбъркването спря.
-Къде е топчето?
Последва вълна от отговори, посочващи всяка от четирите чаши отстрани.
Само Юри остана тих, преди да посочи средната и да погледне мъжа в очите. Другите се разсмяха. Но смеховете им бързо заглъхнаха докато една по една чашите биваха премахвани, без топче под никоя. Накрая остана само средната.

Юри сам я махна, за да покаже топчето под нея.
-Вие не преместихте средната чаша нито веднъж.
Мъжът се усмихна.
-Много добре. Дълговете на баща ти са опростени. Въпреки това, желаеш ли да играеш пак с нас?

Юри кимна.
-Залогът е отново животът ми. Но за него искам онзи пръстен ето там и тарантулата - вие казахте че тя върви с него.
Идън потрепна, когато осъзна че говорят за него.
-Много добре.

Бе извадено едно зарче, смарагдово на цвят, с кухинки, пробити в него всяка отговаряща на число от едно до шест и боядисана в бяло.
-Избери си число.
-За да е честно, изберете вие.
-Три.
-Пет.
-Четири.
-Шест.
-Две.
-Значи за мен остава едно
. - кимна ореховокосият.

Мъжът вдигна зарчето, завъртя го на пръста си, след което го пусна. То се завъртя като пумпал преди бавно да спре, но още преди да направи последно завъртане победителят бе ясен.
Единица.
Юри бе спечелил.

-Ти малък мошеник! Как го направи?
Един от играчите се спусна В опит да го хване за гърлото, но проблясна острие и към гърлото му бе насочена къса кама и непоклатимият непукизъм на момчето.
-Просто извадих късмет. А сега, ще взема каквото ми се полага.

Нежно пое в ръце тарантулата и пръстена, преди отново да насочи ножа си към останалите играчи.
-Анджело се отказва да играе повече. И господа, не закачайте семейството ми, за да не изгубите далеч повече отколкото беше моят залог за тази вечер.

Вратата се затвори зад тях, и се отвори нова страница в живота на Принца на Крадците.

***

Бе тихо, и в спокойната нощ не се чуваше нищо, което да обезпокои съня на ореховокосият. Един лунен лъч игриво отскачаше от косите и осветяваше лицето му, и малък отблясък играеше по новият пръстен, който си бе спечелил и после поставил на безименния си пръст, който заспа там, като че бе правен за него.

Лекичко повдигаше одеялото с всеки поет дъх и лека въздишка се отронваше от него като го издишваше.

Наистина спокойна нощ.
На крайчеца на леглото, тарантулата Идън, получила ново име Ракхам, гледаше своя нов господар, възвърнал човешки облик за пръв път от месеци.

Може би щеше да се разбере с този Юри Смарагдина.

young and a menace

yuri.
yuri.
Ordinary
Ordinary

Posts : 303
Join date : 2020-02-07

View user profile

Back to top Go down

Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED Empty Re: Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED

Post by eden. on Thu Feb 13, 2020 7:59 pm

За мен е!

_________________
ultraviolence.
cause i was filled with poison but blessed with beauty and rage.
eden.
eden.
Ordinary
Ordinary

Posts : 58
Join date : 2020-02-13

View user profile

Back to top Go down

Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED Empty Re: Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED

Post by the destiny on Fri Feb 14, 2020 1:00 pm






Accepted

добре дошъл в дома на нощта!

покровител - Рихайм.
екипът на domus tenebrarum ти пожелава много весели мигове сред нас и приятно писане


_________________

the destiny
the destiny
the destiny
The Destiny
The Destiny

Posts : 415
Join date : 2019-11-26

View user profile https://domus-tenebrarum.forumotion.eu

Back to top Go down

Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED Empty Re: Eden Cahen | Ordinary | 25 | Hale Appleman | RESERVED

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum