Jaqueline Oakville / 20/ ordinary/ fc: Stella Maeve / FREE

Note: Дарбата ще е по избор на човека, който реши да вземе Жаклин. Единственото, на което държа е някакъв вид активност и това героят да не изневерява на историята, написана по-долу. Георят е важен за моя, така че моля да не се взема от хора, желаещи да го подържат за ден или два и да го зарежат. 

Chapter 1. 
Светлина. После пак мрак. После пак светлина. 
Така започваше живота ѝ. Или по-точно -единственото, което беше останало от нея. Никакви спомени, освен името, което някакси изплува в съзнанието ѝ почти веднага. Изправи се. Сетне падна отново. Усети, че земята под краката ѝ не е стабилна. Намираше се на кораб. Веригите около краката ѝ бяха всичко, което я задържа, за да не се плъзне в другия край на стаята, при поредната бурна вълна, която се съпротивляваше срещу кораба. Макар да не помнеше и да не знаеше нищо, Жаклин знаеше едно -това не е нормално движение на вълните, а буря. Малкото ѝ тяло се клатушкаше наляво -надясно, докато се опитваше да намери опора. Огледа се и видя, че не е сама. Още десет момичета -вероятно на около нейната възраст -хлипаха и се притискаха една към друга. Никой не поглеждаше към Жаклин. Не знаеше и защо е окована на другия край на помещението, но предполагаше, че за това си има причина. За всичко си имаше причина. 
"Ще умрем! Ще умрем.." Хлипаше едно от по-малките момичета, което едва ли бе напускало пределите на твърдата земя под краката си. Хлипът ѝ бе прекъснат от тежките стъпки отгоре. Тичаха. Мъже тичаха по палубата, а от всякъде се чуваха ревове и команди. Всичко се разби на парченца, със следващата огромна вълна. 

Chapter 2.
Дробовете ѝ още горяха от усилието да си поеме дъх. Нечии силни ръце я издърпаха, а миг след това тялото й се блъсна в това на още няколко олюляващи се момичета. 
"Тази беше последната, лейди Вермонт." Отговори грачещо мъжа, а към момичетата се приближи фигура. Жаклин никога не беше виждала толкова студени очи, които сякаш преценяваха състоянието на всяка една от девойките, имали честта или нещастието да се спасят от разбития в бурята кораб. Жената бавно, но сигурно спускаше поглед по всяка девойка, докато не стигна до Жаклин. За миг спря очите си върху нейните, а след това се извърна към бедстващия "собственик" на "улова".
-Тази. Как се казва?
Мъжът затърси из своите записки, докато най-сетне не откри името. Леко вълнение се надигна в гърдите на Жаклин. Може би бе запомнила името си грешно? Може би сега щеше да го научи наистина!
-Не ...не мога да открия нея в списъка...-Отговори объркано търговеца, разлиствайки още по-усилено своите записки. Жената със студените очи отново се обърна към Жаклин, а в ирисите ѝ играеше любопитство. 
-Името ти.
-Аз не съм сигу...
-Името ти. -Настоя отново светлооката. 
-Ж-Жаклин. Жаклин Оуквил. 
Без да отговаря, събеседницата на Жаклин кимна и се извърна към търговеца. 
-Ще ги взема. Всичките.

Facts:
>Поради неясни обстоятелства, Жаклин Оуквил не помни нищо от преди нейното "събуждане" на кораба. 
>След като Астра Вермонт купува нея и останалите момичета, Жаклин става едно от "онези" момичета в Червената къща. Въпреки, че официално е част от "менюто", Астра често предпочита да дава други задачи на Жаклин или да прекарва компанията си с нея. 
>Жаклин започва да се чувства привързана към Астра, но е прекалено плаха и тиха, за да повдигне този въпрос. Въпреки всичко знае, че Астра държи на нея. 
>Отношенията помежду им са на пръв поглед прости, но под този слой добро приятелство се крият много неразгадани чувства и емоции.