Лицето му отново се появи в сънищата ти, нали? Онази мазна усмивка, зад която се криеше коварството му и чрез, която си служеше толкова добре. Искаше да издереш лицето му, когато направи онази невинна физиономия, отричайки, участието си в цялата тази драма. Предателството, което усети, че разкъсва сърцето ти не можеше да се сравни с нищо, което беше изпитвала до сега.
Не използвай дарбата си Лорелай, никога. Това е моята заръка към теб, дете. Твърде опасно е.
Точно тогава нежните, но сериозни думи на твоят патрон кънтяха в главата ти, като камбани и се повтаряха и повтаряха. Докато те държаха и извличаха от залата, а ти гледаше отчаяно към твоят принц, молейки за помощ, но той дори не те погледна повече. Думите кънтяха… Никога Лорелай… Опасно е… Беше студено и миришеше не само на мухъл, но и на мърша. А после те заведоха в при ковачите, в техните задушни и пълни с изпарения помещения, в които се чувстваш сякаш в търбухът на някой дракон. Вече бяха вързали очите и устата ти, за да не ги направиш твои роби, а двете парчета плат се бяха напоили със сълзите ти. Виковете от болката в лявата ръка, обаче бяха едва заглушени. Не ползвай дарбата си… Моята заръка…
Изправяш се рязко от твърдата постеля, която всъщност е просто дървеният под на конюшната, в която успя да се скриеш от бурята вчера. Петлите пропяха, което значеше, че твоето време да отново дойде бягаш. Собственикът на фермата, вероятно щеше да те убие, когато те видеше или поне щеше да опита… Просто взимаш вързопът с малкото неща, които ти останаха и отново тръгваш на път, но вече не ходиш по пътеките, а между дърветата в горите, където не можеха да те видят. Хората не просто отбягваха тези, като теб Лорелай, те чисто и просто г0и избиваха. Ти дори не заслужаваше да те питат, белегът на ръката ти говореше достатъчно. Беше направила нещо непростимо, но и на теб ти сториха нещо, нали?
Предадоха те… За това сега единственото ти желание беше отмъщението. Желанието да забиеш камата си в сърцето му. Да го простреляш отдалеч с лъкът нямаше да е достатъчно. Той трябваше да те гледа, докато го убиваш. Трябваше да знае колкото много те нарани и как разруши животът ти… Халиел Мафей. Искаше да го убиеш, нали? И нито оковите на ръцете ти, нито печатът щяха да те спрат. Нямаше да намериш своят покой, каквото и да се случваше.

ДОПЪЛНИТЕЛНО:
---> Прокудена е от Етаха преди две години, когато Халиел я подмамва да изповяда благородник.

---> Дарба: Изповядване – състои се в това, че може, когато погледне в нечии очи, да проследи целият живот на един човек, но заради това изповядва той става подвластен на нейната воля, губейки своята собствена. За това нейният патрон я е посъветвал още, като е била дете да не ползва дарбата си и тя не го прави, дори, когато е учила в академията.

---> Има гривни на двете ръце, сложени от Боговете, които не ѝ позволяват да използва дарбата си.