black tongue, white lies;

Имаше късмета да се роди в сравнително добра среда. Баща му бе неизвестен - можеше да е бог, благородник, крал, но в никакъв случай прост селянин предвид потеклото на майката на Леакс. Даже с нищо не отписваше варианта той самият да се окаже кралско копеле, а майка му да е получила още някоя друга крина жито и някоя и друга шепа скъпоценности, за да си държи устата затворена за прегрешенията на въпросния мистериозен крал.

Всъщност баща му нямаше значение. Още от раждането си Леакс имаше всичко, за което може да копнее. Животът на благородник бе нещо, което през годините само ставаше по-невероятно и което той никога не би заменил за нищо - какво по-прекрасно от това слуги да търчат постоянно, изпълнявайки всяко негово желание, да има харем с наложници изцяло за себе си, а всичко винаги да му е позволено заради статуса му в обществото? Естествено, че имаше и свое място в Лагера, както бе присъщо за повечето, в чиито вени течеше синя кръв. Да не бе негоден, че да не го изберат?! Научи се да се бие, да владее дарбата си, да оцелява и да надделява. Всичко, което му трябва.

Уви, животът там не му се услаждаше така, както този в Зредия. Въпреки това бе успял да се добере до клас 2 боец, което бе рядко явление. Което само правеше Леакс още по-невероятен. И разпалваше егото му още повече. Болезнено близо до божествен комплекс.

Завърна се в кралството си в един момент. Не можеше да стои на онова място вечно. Няколко години престой му бяха достатъчни, за да разбере, че благата на семейството му в Зредия всъщност му харесват повече. А сега, когато Аркана се бе сринала, Леакс си даваше сметка, че отново бе взел правилното решение. Като всеки път, макар да звучеше забавно момичетата от Академията да са наравно с момчетата, макар Того, Сидия, Естефе, Валория, Ерик всячески да се опитваха да държат едните настрана от другите.

Но явно всичко бе до време. Колко ли му се смееха боговете на кофти късмета, който бе го сполетял? Бързо след връщането му майка му се стараеше да го ожени за някаква глупачка, която той за пръв път виждаше. Имаха нещо от сорта на седмица, за да се опознаят, но Леакс нямаше намерение да дава зелена светлина на този брак, затова най-безцеремонно си тръгна от нея, зарязвайки я пред олтара, което бе разгневило майка му Деана до неузнаваемост. Затова следващата и стъпка бе още по-отвратителна: дни след това бе му уредила годеж с една от метресите на братовчед му Лаедрас - екзотично момиче с нетипичното име Лорел, което обаче нямаше покровител. Твърдеше, че е родом от Мер и е родена в семейство на слуги с толкова нисък ранг, че никой от тях не е бил орисван с дарба от векове.

Майка му обаче не задействаше процеса по сватбата. Може би разчиташе, че така напрежението ще разяжда Леакс отвътре и ще изгради някакво чувство за страх у него, което да го държи вече близо две години. Но не ставаше така. Не го интересуваше. Винаги имаше какво да направи, но...

...Дано само Астерон не ме съди за това, което ще последва, ако този годеж не отпадне.


* историята е уговорена с Лаедрас.

25 years old | royal | darkness manipulation | fc: sylvester ulv henriksen