my heart is all black and gold

Kaenna Jeyna Greengood

Тя бе две коренно различни личностни в една. Но не тук изобщо не ставаше въпрос за раздвоение на личността или някакъв друг вид психични проблеми. Не тук беше нещо съвсем различно. Нещо много по-опасно от лудостта. Или всъщност тя просто беше наистина истъкана от нея и се самозаблуждаваше че не е луда. Може би всички, които я познаваха го виждаха, но не и тя самата.
Червенокоската беше много добър манитулатор. Изглеждаше като неземен ангел с тези свои дълги и буйни наситено чернети коси и невероятни тъмни очи, в които спокойно можеше да се изгубиш, и прекрасна лъжлива, мила усмивка, но под красивата си външност криеше истински демон, който е по-добре никога да не срещаш, или ако го сториш ще искаш да се отървеш по-бързо и да избягаш колкото се може по-надалеч.
Можеше да бъде най-голямото ти щастие и най-голямото нещастие. Най-добрият ти приятел и най-злият ти враг. Най-милото, същество, раждано някога на тази Вселена и най-мразещият и завистлив човек, който някога сте виждали. Най-чистият и най-злобният човек. Човек, пред който ти се искра да разкриеш душата си и всяка своя най-пазена тайна и този, който ще я използва по всеки възможен начин срещу теб, само за да те нарани. „Най-белият” и „най-черният” човек.А и колко лош трябваше да бъдеш наистина, за да се зарадваш, когато разбереш че сестра ти е вече мъртва и да си мислиш че това е един от най-щастливите дни от живота ти досега.
Момичето се интересуваше от всякакви неща, които не трябваше. И може би точно заради това се зарадва, когато сестра ѝ вече нямаше да има възможност да ѝ пречи. Танимия можеше да разгадае всеки нейн ход. Всяко нейно намерение и да предотврати плановете ѝ. Тя беше добра с всички останали, но не и с Кийна. Двете винаги са се мразили. Така и не можеха да поделят "света и вниманието му".
Забавно беше само как Кийна играеше че е разбрала в последствие за убийството на Танимия, когато самата тя всъщност участваше в него. Само беше пропуснала факта че сестра ѝ е също толкова лукава като нея самата. Особено, когато можеше да чете мислите на останалите, включително и на своята по-малка сестра. Всъщност не беше ясно дали това или нещо друго провали плана на Кийна, но сега сестра ѝ се водеше мъртва, макар и да не беше наистина такава и да се криеше неизвестно къде.  
Кийна се опитваше да заблуждава всеки, който по някакъв повод се е докоснал до нея. Но това за нейно огромно съжаление не продължаваше вечно, колкото и да `и се искаше и рано или късно маската `и падаше. И „красивият `и идеализиран” образ се разбиваше на пух и прах. Тогава на преден план излизаше истинската Кийна, искаща да има всичко, което другите имат, независимо дали `и трябва или не и колко е важно за останалите. Тя просто трябваше да го има. Искаше всичко само и единствено за себе си, и беше готова да си го вземе, колкото и трудно да беше и през когото и да трябваше да премине. И най-жалкото беше че всеки път, когато „откраднеше” нещо от някого, то вече не `и се струваше толкова хубаво и вече не го искаше, но въпреки това се радваше на поредната си победа, макар и с всяка следваща да оставаше все по-самотна, защото почти нямаше приятели, а дори и малкото,които имаше в момента скоро щяха да я напуснат, просто защото беше нетърпима и твърде коварна. А за някаква истинска любов дори не можеше да става и на въпрос. На дали изобщо някога щеше да се намери някой, някъде из дълбокия свят, който да е способен да я обича и да бъде завинаги с нея.
Да, животът ѝ беше изпълнен с най-различни забавления и факта че червенокоската не беше способна да обича истински някой друг освен самата себе си.  Но може би щеше да бъде съвсем различна, ако не я бяха направили такава преди толкова много време. Тя не беше виновна, за това в което я бяха превърнали. Ако не бяха изпълнили сърцето `и със завист и лукавост, вместо с любов и грижовност, може би всичко щеше да бъде различно.
Тези чувства винаги `и бяха липсвали, още от времето, когато беше просто едно малко и красиво момиченце, което имаше нужда преди всичко от своите родители и тяхната загриженост, а вместо това получава тотално игнориране, все едно изобщо не съществува за тях в луксозния им заобикалящ ги свят. Тогава никога не получаваше, това което иска. Дори всъщност не получаваше абсолютно нищо. За разлика от сестра си. Тя винаги беше перфектна в очите на родителите им. Танимия беше всичко, за което някога си бяха мечтали. Докато Кийна беше просто тяхното червенокосо "ангелче", в което отдавна виждаха че има нещо сбъркано.
Почти не използваше дарата си. Просто, защото всеки път след това с часове се чустваше зле. Освен това имаше чувството, че всеки път частица от нея си замивамаше. А и като човек, обичащ единствено себе си осъзнаваше колко опасна може да бъде, не толкова за останалите, колкото за самата нея

Accepted