Някога не много отдавна, преди само двадесет години живели господин Стивън Дасмън и госпожа Филисия Дасмън. Но съдбата решила да се подиграе с тях, да им удари шамар и мигновено да отнеме щастието от тях. Тези хора нямали вяра в никого освен в тях самите, за това нямали възможност да се молят на някой от Боговете за помощ. Населението не приели хора като тях, многократно се опитали да отнемат новородената им дъщеря от тях но така и не успяли. Това семейство било прокудено от всеки жив и не жив. Защо? Защото населението вярвало в Богове, Богове които дори пръста не си мърдали за населението. За тях хората били просто пешки в играта на Шах. Получавали късче от желаното само за да затворят очите си и да продължат с вярата си. Това било крайно недопустимо в очите на семейство Дасмън за това платили с живота си и оставили малката Алиса сама срещу света на ранната детска възраст от 5 години. Момиченцето все още си спомняло деня в който родителите й били брутално убити. Това останало като черно петно в съзнанието й. За всичко случило се виняла Боговете. Заклела се в себе си, че никога не би допуснала някой от тях да се доближи до нея и да опитат да промият съзнанието й. Мразела ги, ненавиждала ги и знаеше че …. ако там някъде има Дявол то щеше да е добре да я потърси, защото тя с удоволствие би му съдействала за унищожението на божествените създания.

Дните минавали и се превръщали в седмици, седмиците минавали и се превръщали в месеци, месеците минавали и се превръщали в години а русокосото момиче ставала все по-злобна, все по-отмъстителна и все по-завистлива. Тя не могла да приеме загубата на родителите си. Не могла да приеме това, че хората все още вярвали в Боговете. Обикаляла като скитница, но никога не прекланя глава. Все още дори след двадесет години и беше трудно да се преструва на променена, на това което не е. Да се прави, че вярва и обича …. Бог. Ала реално това не беше така. Белега на ръката й все още болеше, всеки път когато го докоснеше, но тя упорито преглъщаше това. Упорито се сливаше с населението и с обществото. В момента се намираше в Хогорд. Там бе попаднала случайно и за нейно щастие все още не бе замервана с камани и отблъсквана ала въпреки това тя не харесваше хората. Отвращаваха я. Единственото нещо, което тя харесваше е битката, топлината на кръвта след отнетия живот. Искаше да бъде такава. Искаше и го правеше. Тайно. Забранено.

Ала някой някога й беше казал, че правилата са създадени за да бъдат разрушавани и тя възнамеряваше да прави именно това. Колкото по-забранен е плода толкова по-сладък и желан е.